Решение № 15610 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2014 г.

Решение № 15610 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ с адрес: гр. София, бул. "Академик Иван Евстатиев Гешов" № 15, подадено чрез процесуалния му представител юрк. Александрова, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 5718/28.04.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 13763/2013 г. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че на 19.07.2014 г. Рафаил Кирилов Ненов в качеството му на наследник на Кортеза Тодорова Ненова е представил в НЕЛК препис-извлечение от Акт за смърт № 0500 от 10.10.2013 г. на Кортеза Тодорова Ненова, видно от който същата е починала на 9.10.2013 г., т. е. преди проведеното съдебно заседание на 31.03.2014 г. и постановяването на решението без да са конституирани като жалбоподатели по това дело наследниците й по закон. Според НЕЛК обстоятелството, че решението е постановено при ненадлежна страна е основание за неговата отмяна. Ответникът по искането - Рафаил Кирилов Ненов оспорва същото като неоснователно. Ответниците - Теодор Любомиров Павлов, Боян Валентинов Стоянов, Тереза Кирилова Кирилова и Даниел Кирилов Кирилов не изразяват становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ от АПК, е допустимо, а разгледано по същество-неоснователно. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.