Решение № 2308 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16527/2011 г.

Решение № 2308 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16527/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. Петрова, против решение № 14047/01.11.2011 г. по адм. д. № 2263/2011 г. на тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3/13.01.2011 г., с което на основание чл. 32, т. 18 във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност (ТТРТД) и във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са установени задължения в размер на 7 326,09 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Ответникът - "ГЛОБУС БЪЛГАРИЯ" ЕООД не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е бил АУПДВ № 3 от 13.01.2011 г. на СЕМ издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК, с който е установено публично държавно вземане в размер на 7 326, 09 лева, ведно с лихвите. За да отмени акта тричленният състав на ВАС - осмо отделение е приел, че ЗРТ предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на съответния оператор, която услуга според решаващия състав не била осъществявана, поради което не били налице условията по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за определяне на съответните такси. Правнорелевантният факт дали била осъществявана дейност следвало да бъде доказан от администрацията. Съдът не е приел довода на касатора, че таксата се дължи поради факта, че е издадена регистрация до нейното прекратяване. Решението е неправилно. Настоящият състав споделя изложените в касационната жалба доводи за отмяна на решението. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, а ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Съобразно посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от касатора за телевизионна дейност като търговски оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Издаденият АУПДВ не е в противоречие с материалните основания за издаването му. Правното основание за издаване на акта е по чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ, където е посочено, че радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрираният оператор фактически не извършва дейността, за която е регистриран - при анализ на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от 02.12.2008 г. до 30.09.2010 г., през който период дружеството е било регистрирано като телевизионен оператор, съгласно решение № 227 от 02.12.2008 г. на СЕМ и няма данни, че е заплащало дължимите регистрационни такси. Не може да се приеме, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от Тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на тази регистрация. Нещо, което в случая няма данни да е поискано от дружеството и да е направено. В тази смисъл е основната част от постановената по този въпрос съдебна практика, изразена в Решение № 13254/8.11.2010 г. по адм. д. № 9709/2010 г. на петчленен състав на ВАС, Решение № 7708/01.06.2011 г. по адм. д. № 4137/2011 г. на петчленен състав на ВАС, Решение № 13750/26.10.2011 г. по адм. д. № 9501/2011 г. на петчленен състав на ВАС и други. Предвид на гореизложено жалбата на СЕМ се явява основателна. Решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърли подадена от дружеството жалба срещу оспорения АУПВ № 3 от 13.01.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред второ от АПК, Върховният административен съд Петчленен състав на Първа колегия