Решение № 1824 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П., гражданин на Афганистан срещу решение 13916/06.08.2024 г. постановено по адм. дело 4376/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 5595/16.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормата на чл. 9 от ЗУБ. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Димитрова, назначен служебен защитник, поддържа касационната и жалба и моли решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение 5595/16.04.2024 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на М. П., гражданин на Афганистан е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещият закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан. Афганистанският гражданин не е посочил основателни причини пред административния орган, поради които не би могъл да се върне в държавата си по произход. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на М. П. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози смъртно наказание или екзекуция, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него и не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение