Решение № 660 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2009 г.

Решение № 660 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Г. К. В. против решение № 166 от 17.07.07 г. по в. гр. дело № 122/07 г. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 763 от 15.01.07 г. по гр. дело № 1147/05 г. на Л. районен съд. С него е отхвърлен предявения от Ц. Х. Н., Х. А. В., А. Я. В. и Г. К. В. иск против Н. В. К., А. Й. В., Ц. И. И., П. Т. И., Т. Б. И., В. К. Ш., С. М. Д., В. С. Ш., В. Г. Х. и В. В. Х. за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците - А. В. Н. е бил собственик на земеделски имот, описан в исковата молба. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) Искането е за отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на фактите, обуславящи правото на собственост на техния наследодател върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Установено било от нот. акт № 37/1930 г., че А. В. Н. е придобил чрез покупко-продажба процесната нива от 15.3 дка в м. "Б.", землището на[населено място], цялата от 44.5 дка, при съседи, описани в нот. акт. Към заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ било приложено само удостоверение № 236 от 16.09.91 г. на ТКЗС-Г., удостоверяващо записани на името на А. Н. ниви 31.30 дка и лозя 2.80 дка, без да са индивидуализирани, поради което е първоначалното решение на ПК-Л. от 1994 г. тези имоти са признати за възстановяване с план за земеразделяне. Процесният имот бил включен допълнително в заявлението пред ОСЗГ наред с други имоти, с посочени граници на претендираните земеделски земи. Според съда същите не са трайни белези по смисъла на чл. 18а от ППЗСПЗЗ - топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др. подобни. Липсвали и данни за наличие на хипотезата на чл. 18б от ППЗСПЗЗ за установяване на старите реални граници на имота. Направен е извод, че спорният имот, заснет на скицата под № 070024,попадащ върху имотите на ответниците, не може да се идентифицира с имота, заявен за възстановяване от ищците, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице от назначената техническа експертиза. Неправилно въззивният съд е приел, че се касае до спор с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е отхвърлил иска на жалбоподателите като неоснователен. Съдът е приел, че жалбоподателите не са установили, че праводателят им е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което да е възникнало и правото му да бъде възстановена собствеността. Съгласно дадените в ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии / сега ОСЗГ/по чл. 18 ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността. В случая от заключението на техническата експертиза е установено, че претендираният от ищците имот попада в зона за възстановяване с план за земеразделяне и върху имотите на ответниците, които са им възстановени с решения на ОСЗГ-Л., чийто последици следва да бъдат зачетени. Съдът е този, който с оглед твърденията на ищеца следва да определи какво е правното основание на иска му и по какъв ред следва да бъде разгледан същият. Спорът между страните в случая не е за правото на собственост към минал момент, а за допусната евентуално грешка при изработването на плана за земеразделяне, поради което за жалбоподателите - ищци не е налице правен интерес от търсената с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ защита. Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент-образуването на ТКЗС и то във връзка с евентуалното му възстановяване. В случая преценката на твърденията на ищеца и на доказателствата сочи, че правата на жалбоподателя се засягат по-скоро от грешки в административен акт - плана за земеразделяне, поради което ищците нямат правен интерес от търсената защита с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Процесуалната допустимост на иска или легитимацията на страната, която го предявява- наличието на правен интерес-е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Иск, предявен от лице, което няма правен интерес е процесуално недопустим и не може да бъде разгледан по същество. Ако е налице административен спор, то той подлежи на разглеждане по друг ред, не от гражданския съд в производство по чл. 14, ал. 4 ЗДПЗЗ. По тези съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че обжалваното решение, с което е разгледан по същество и отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по иска да се прекрати. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.