Решение № 9520 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12629/2018 г.

Решение № 9520 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12629/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник адв. М. Менков. Жалбата е срещу решение № 1655 от 18.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2908/2017 г. от Административен съд – Пловдив. С него по жалба на "Турист кар" ЕООД е отменена заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 16/312/02828 от 30.10.2014 г., и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. Ответникът – "Турист кар" ЕООД, чрез пълномощника си адв. П. Юруков, с представен писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да му бъдат присъди направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение, тъй като в първоинстанционното производство неправилно е бил конституиран като ответник заместник изпълнителният директор на ДФЗ, който не е органът, издал оспорваната заповед. При алтернативност представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив след указанията с решение № 12436/17.10.2017 г. по адм. дело № 6922/2017 г. на Върховният административен съд, ІV отд., е било с предмет жалбата на "Турист кар" ЕООД против заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С нея на "Турист кар" ЕООД е отказано изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 16/312/02828 от 30.10.2014 г. С обжалваното решение № 1655 от 18.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2908/2017 г. Административен съд – Пловдив е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в рамките на предвидените по закон правомощия. Съдът е приел обаче, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от процесуалноправна, така и от материалноправна страна. В тази насока първоинстанционният съд е анализирал посочените в заповедта основания за нейното издаване - чл. 7, ал. 2, чл. 33, ал. 3 и чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29), както и т. 8. 1, т. 1. 2 и т. 4. 4. б. "ж" от Договор № № 16/312/02828 от 30.10.2014 г., сключен между "Турист кар" ЕООД и Държавен фонд "Земеделие". Съдът е приел, че от така посочените основания не става ясно кое от множеството предвидени в тези текстове основания е имал предвид всъщност административният орган, когато е отказал финансиране. Основната част обаче от мотивите в заповед били насочени към обосноваване на основанието за отказ за финансовата помощ, когато се установи, че ползвателят изкуствено е създал условия, с оглед осигуряване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката. Съдът е счел, че направените промени в заявлението за подпомагане на "Турист кар" ЕООД, свързани с цената на лек автомобил Volkswagen Passat Var Highline 2. 0 TDI BMT 4 Motion, които са непосредствено под обявените от ДФЗ референтни цени за пътни транспортни средства не могат да обосноват заключение, че поведението на дружеството се изразява в изкуствено създаване на условия за финансиране, с което се цели да се получат неправомерно европейски средства. Съдът е счел, че в административната преписка липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че действително е налице манипулиране на цените от страна на "Турист кар" ЕООД. Според първоинстанционния съд извършената справка в интернет страницата на официалния вносител и констатацията, че разходите за закупуване на лекия автомобил в размер на 39 166, 67 лева без ДДС по сключен от "Турист кар" ЕООД договор с "ХААС" ЕООД, са значително по-ниски в сравнение с цената на базовото оборудване, не може да обоснове извод както за манипулация, така и за изкуствено създадени условия за финансиране от жалбоподателят, а също и за противоречие с целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба № 29. Административният съд е приел, че не е спазена процедурата в административното производство, тъй като ДФЗ не е представил доказателства за изпълнение на нито един от етапите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29. А също, че е нарушен и принципа за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, тъй като сочените от органа факти, че цената за закупуване на лек автомобил Volkswagen Passat Var Highline 2. 0 TDI BMT 4 Motion, целенасочено е манипулирана, са били известни на административния орган още към момента на издаване на заповедта за одобряване на проекта за финансиране. Последвалия отказ е обоснован с обстоятелства, относими към фазата по допустимост на проектното предложение. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на обжалваното решение, тъй като в първоинстанционното производство неправилно е бил конституиран като ответник заместник изпълнителният директор на ДФЗ, който не е органът, издал оспорваната заповед. Действително процесната заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015 г. е издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", поради което на основание чл. 153, ал. 1 от АПК като ответник по производството по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК е следвало да бъде конституиран този административен орган. В противоречие с тези процесуални разпоредби като ответник е конституиран заместник изпълнителния директор на ДФЗ. От административния съд несъмнено е допуснато процесуално нарушение. В случая обаче това процесуално нарушение не е съществено. Така е, защото изпълнителният директор на ДФЗ е упражнил процесуалните си права, като по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК е обжалвал неблагоприятното за него съдебно решение. В касационната жалба няма наведени оплаквания за нарушени негови права в първоинстанционното производство. Освен това заместник изпълнителния директор на ДФЗ и изпълнителния директор на ДФЗ макар и различни административни органи, са в една и съща структура на ДФЗ. В този смисъл упражнените процесуални права в първоинстанционното производство от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не са засегнали изпълнителния директор на ДФЗ до степен, която да се отрази на неговото правно положение. В подкрепа на това са и липсата на касационни оплаквания в тази насока. По тези съображения допуснато процесуално нарушение не е съществено. По същество обжалваното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Установява се, че първоначално със заповед № ОЗ-РД/3557 от 22.10.2014 г. на изпълнителният директор на ДФЗ е одобрено за финансиране заявлението за подпомагане на "Турист кар" ЕООД с обща стойност на одобрените разходи 266 704. 39 лв., от които 186 693. 07 лв. субсидия. Сред одобрените разходи е и спорния лек автомобил Volkswagen Passat Var Highline 2. 0 TDI BMT 4 Motion със стойност 39 166. 67 лв. без ДДС. Впоследствие с процесната заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано изплащане на финансовата помощ. Посочените в тази заповед фактически основания касаят посочения лек автомобил Volkswagen Passat Var Highline 2. 0 TDI BMT 4 Motion, който първоначално е заявен за подпомагане с представен предварителен договор от 23.05.2013 г. с фирма "ХААС-60" ЕООД за сумата от 65 351, 67 лв. без ДДС (78 422. 00 лв. с ДДС). Впоследствие с писмо с вх. № 02-2600/5443 от 28.08.2014 г. "Турист кар" ЕООД е поискал промяна на заявление си за подпомагане поради предоговаряне на цената на доставка на автомобила с представена нова оферта от "ХААС-60" ЕООД и анекс от 27.08.2014 г., въз основа на които заявения разход е на стойност 39 166. 67 лв. без ДДС. Тази стойност на автомобила е малко под определената със заповед № 03-РД/929 от 31.05.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ референтна цена за закупуване на леки автомобили в размер на 39 251, 90 лв. без ДДС. Административният орган е приел, че цената на лекия автомобил е манипулирана, тъй като от извършена справка в интернет страницата на официалния вносител е установил, че разходите за закупуване на лекия автомобил в размер на 39 166, 67 лева без ДДС по сключен от "Турист кар" ЕООД договор с "ХААС-60" ЕООД, са значително по-ниски в сравнение с цената на базовото оборудване. Въз основа на това административният орган е приел, че са налице изкуствено създадени условия за финансиране, предвид обявените от кандидата нереално занижена цена. Като правни основание в процесната заповед са посочени чл. 7, ал. 2, чл. 33, ал. 3 и чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29 и т. 8. 1, т. 1. 2 и т. 4. 4. б. "ж" от Договор № № 16/312/02828 от 30.10.2014 г., сключен между "Турист кар" ЕООД и Държавен фонд "Земеделие". При тези фактически и правни установявания административният съд правилно е приел, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. От посочените правни основания в процесната заповед относими са само тези по чл. 7, ал. 2, и чл. 33, ал. 3 и чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29. Останалите правни основания са подборно обсъдени в обжалваното решение, като те безспорно не са налице. Безпредметно е те да се приповтарят, след като и в касационната жалба същите не се поддържат. Касационната инстанция счита, че несъмнено не са налице и основанията по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29. Според т. 1 от тези разпоредби Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 29. В случая няма данни за нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни. Такива данни не се и твърдят в процесната заповед. А според т. 2 от посочената разпоредба Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Разпоредбата е бланкетна, поради което несъответствие с целите, дейностите и изискванията следва да се разглеждат през призмата на други законови разпоредби, които в случая са чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 от Наредба № 29. Затова в случая относими са последните две разпоредби. Според чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Идентично е и съдържанието на чл. 33, ал. 3 от Наредба № 29, според която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката. В случая функционална несамостоятелност на заявлението за подпомагане на "Турист кар" ЕООД не се твърди в процесната заповед. Затова е от значение само второто основание - изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В тази насока са и доводите в касационната жалба. Това основание правилно е прието от административния съд, че също не е налице, предвид следното: Единственият довод за изкуствено създаване на условия за получаване на помощта е заявената след подаването на заявлението за подпомагане по-ниска цена на лекия автомобил в размер на 39 166. 67 лв. без ДДС, която е малко под определената референтна цена в размер на 39 251, 90 лв. без ДДС. Административният съд обосновано е приел, че този факт е само едно съмнение, една индиция за съобразяване с определената референтна цена. Но за да се установи твърдяната манипулация на цената (респ. изкуствено създаване на условия за получаване на помощта), е следвало да се установи със събрани доказателства в административното производство, че твърдяната манипулация на цената действително е извършана. Това в случая не е установено по никакъв начин. В противовес на това съмнение е представената от "Турист кар" ЕООД оферта от "ХААС-60" ЕООД и анекс от 27.08.2014 г. за договорена цена на автомобила от 39 166. 67 лв. без ДДС. Няма данни "ХААС-60" ЕООД и "Турист кар" ЕООД да се в някакви други отношения, извън търговски. Първоинстанционният съд правилно е отчел свободата на договарянето между тези търговци и възможността за договаряне на различни търговски отстъпки от доставчика на лекия автомобил. Не е установено и, че договорената по-ниска цена е в отклонение от установените търговски отстъпки и търговските практики в този случай. Извън изложеното в обжалваното решение, следва да се добави, че за да са налице основанията по чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 от Наредба № 29 е необходимо не само изкуствено създаване на условия, но и така създадените условия да са необходими за получаване на помощта. В случая обаче е установено, че заявения разход за закупуване на лекия автомобил Volkswagen Passat е допустим по принцип разход по мярка 312. Затова и той първоначално е одобрен за подпомагане със заповед № ОЗ-РД/3557 от 22.10.2014 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. В този смисъл заявената по-висока цена от 65 351, 67 лв. без ДДС може да обоснове одобряване на заявлението за подпомагане до одобрената референтна цена. А по-късно заявената по-ниска цена от 39 166. 67 лв. без ДДС може да обоснове одобряване на заявлението за подпомагане само до стойността на този разход. В този смисъл заявената по-ниска цена не е необходима за получаване на помощта, каквото е изискването на коментираните подзаконови разпоредби. Затова не е налице това изискване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 33, ал. 3 от Наредба № 29. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна на основание чл. 143, ал. 13 от АПК се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложените по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, видно от които разноските за адвокатско възнаграждение са реално платени. От касационния жалбоподател - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", няма направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на заплатените от "Турист кар" ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение. Затова те следва да бъдат присъдени в пълният им размер от 3840 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,