Решение № 179 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2016 г.

Решение № 179 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП против решение № 529/21.12.2015 г. по адм. д. № 552/15 г. на Административен съд В. Т., с което е отменен Ревизионен акт № Р-04-1200186-091-002/09.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 291/09.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново, в частта, с която допълнително са определени задължения на К. М. М. от гр. В. Търново за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 598, 85 лева и лихви в размер на 461, 49 лева поради изтекла давност. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. общо за двете съдебни инстанции. Ответникът - К. М. М. от гр. В. Търново не е взел становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесния РА са установени на К. М. М. от гр. В. Търново допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. при определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ДОПК. Ревизираният субект е оспорил РА пред първоинстанционния съд само в частта за данъците и лихвите, установени за 2007 г. и 2009 г. С решението решаващият съдебен състав е отменил изцяло РА в обжалваната част. Предмет на обжалване с касационната жалба на ДД"ОДОП" пред касационната инстанция е решението само в отменената част за задълженията за 2007 г. по изложени съображения за изтекла погасителна давност. Решението в обжалваната част е правилно. Поддържаното от оспорващия възражение пред съда за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията, определени за 2007 г. е основателно, както е приел съдът. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Внасянето на пряк данък по чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, което определя, че давностният срок за задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ върху доход, придобит през 2007 г., които следва да се заплатят през 2008 г., е започнал да тече от 01.01.2009 г. При липса на спиране или прекъсване срокът би изтекъл на 31.12.2013 г. Със ЗВР № 1200186/25.01.2012 г. е била възложена ревизията на лицето за установяване на пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 години. Съобразно започналата ревизия, давността по отношение на задълженията за 2007 г. е спряна за една година, т. е. до 31.12.2014 г. Считано от 01.01.2015 г. установените публични задължения за 2007 г. са погасени по давност, поради което процесния РА издаден на 09.04.2015 г. е незаконосъобразен в тази част за установените задължения за 2007 г. и правилно е отменен от съда на това основание. При направено пред съда възражение от страна на жалбоподателя за недължимост на установените с РА задължения за 2007 г. поради погасяването им по давност, РА в тази му част правилно е отменен. По изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски, а ответникът не е заявил претенция за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение