Решение № 9037 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2020 г.

Решение № 9037 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. 2000" ЕООД със седалище с. Медвен, община Котел, обл. Сливен. Жалбата е срещу решение № 16951 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9382/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд – четвърто отделение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. за парцели с идентификатори 39030-405-2-2, 39030-692-32-1 (двата парцела намиращи се в землището на гр. Котел) и 47528-7-17-4, намиращ се в землището на с. Медвен, община Котел. С касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Цончовска, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд – четвърто отделение, е било образувано по жалба на "В. 2000" ЕООД против заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта, с която са изключени: изцяло парцел с идентификатор 39030-405-2-2 /с декларирана площ от 11. 51 ха/, частта от 1. 65 ха от парцел с идентификатор 39030-692-32-1 /с декларирана площ от 2. 47 ха/, двата парцела намиращи се в землището на гр. Котел и частта 0. 81 ха от парцел с идентификатор 47528-7-17-4 /с декларирана площ от 3. 15 ха/, намиращ се в землището на с. Медвен, общ. Котел. С обжалваното решение № 16951 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9382/2015 г. тричленният състав на ВАС е отменил обжалваната заповед в частта, в която 0. 15 ха от парцел с идентификатор № 47528-7-17-4, намиращ се в землището на с. Медвен общ. Котел, са изключени от одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. А в останалата част е отхвърлена жалбата на "В. 2000" ЕООД. Предмет на настоящото производство е само частта от решението на тричленният състав на ВАС, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. За да отхвърли жалбата на "В. 2000" ЕООД тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта в тази й част е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е също, че недопустимата площ е законосъобразно определена от административния орган - с оглед направеното от експерта дешифриране, като няма разлика спрямо определената от МЗХ окончателна граница на допустимия слой, съпоставени с описани от фактическа страна писмени доказателства. Този извод съдът е направил след анализ на нормите на чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. (отм.); за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/2015 г.), Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) и Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на административния акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Решението на съдебния състав е постановено след анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК), както и на тези, представени в хода на делото пред съда обективно, като включително са взети предвид и обсъдени данните от основната и допълнителната съдебно техническа експертиза. В съответствие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК решението на съдебния състав е мотивирано, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените изводи. Неоснователно е оплакването на касатора "В. 2000" ЕООД, че основната съдебно техническа експертиза е коригирана с допълнителната такава. В действителност с допълнителната съдебно техническа експертиза вещото лице е дало отговор на допълнителни въпроси, поставени от оспорващия с негова молба от 13.12.2017 г., като отговорът на тези въпроси по никакъв начин не променя констатациите на вещото лице, направени в основната съдебно техническа експертиза. Относно БЗС 39030-405-2-2 се установява, че той с цялата си площ е бил извън допустимите площи за предходната 2014 г. За него има извършено самолетно заснемане на 26.06.2014 г. Както от самолетната снимка, така и от снимки на Гугъл земя от 1.04.14 г. се вижда, че той е зает предимно от скални участъци. Поради скалистата повърхност и стръмния терен целия физически блок (ФБ) 39030-405, в който попада БЗС 39030-405-2-2 е определен като пясъци, скали (ПС). Вещото лице е дало заключение, че правилно парцелът е приет като недопустим за подпомагане. Това е видно и от приложение 1 към основната съдебно техническа експертиза. С допълнителното заключение вещото лице е посочило, че действително в самолетните снимки на съседния ФБ 39030-730 (за който има извършени теренни проверки) също се наблюдават светли (бели) петна, каквито има и за БЗС 39030-405-2-2. Като за част от тези светли петна може да се предположи, че могат да са от полегнала суха трева с много светъл цвят. Но тези бели петна не е станало причина ФБ 39030-730 да се прецени като недопустим за подпомагане. А границата на скалните участъци е определена не въз основа на самолетните снимки, а от теренната проверка, в резултат на която ФБ 39030-730 е определен като пасище, а ФБ 39030-405, в който попада БЗС 39030-405-2-2, е определен като пясъци, скали. Следва да се посочи, че според чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2015 г. (отм.); са недопустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, в които повече от 100 кв. м. или повече от 10 % от общата площ на пасището са заети от скали. Изводите за недопустимост на административния орган на това основание не се опровергават, а напротив – потвърждават се от заключенията на вещото лице. Начина на трайно ползване според картата на възстановената собственост не определя състоянието на парцела и допустимостта му по критериите на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2015 г. (отм.);. Относно БЗС 39030-692-32-1 той попада във ФБ 39030-730, за който освен извършено самолетно заснемане на 26.06.2014 г. има и теренна проверка. Както от самолетната снимка, така и от снимки на Гугъл земя от 1.04.14 г. се вижда, че западната част на парцела е зает със скални участъци. Поради скалистата повърхност и стръмния терен частта от този парцел - 1. 65 ха, е определен като недопустим за подпомагане. Тази част е недопустима за подпомагане според коментираното съдържание на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2015 г. (отм.);. Това се потвърждава и от извършената теренна проверка. Според допълнителната съдебно техническа експертиза белите петна във ФБ 39030-730, в който попада БЗС 39030-692-32-1 не е станало причина ФБ 39030-730 да се прецени като недопустим за подпомагане. Освен това както вече се каза, начинът на трайно ползване според картата на възстановената собственост не определя състоянието на парцела и допустимостта му по критериите на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2015 г. (отм.);. Относно БЗС 47528-7-17-4 той е бил оспорен за частта от 0. 81 ха, като за 0, 15 ха е отменен административният акт с решението на тричленния състав на ВАС. Тук основанието за изключване на площта от 0, 66 ха като недопустима, е наличието на мозаечно разположени храсти. За този парцел има извършено самолетно заснемане на 26.06.2014 г. Вещото лице е дало заключение, че правилно парцелът в тази част е приет като недопустим за подпомагане. Това е видно и от приложение 2 към основната съдебно техническа експертиза, като от него се виждат мозаечно разположените храсти. За този парцел няма светли петна. Според чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2/2015 г. (отм.); са недопустими за подпомагане земеделските площи или тези части от тях, в които храстовидна растителност е компактно разположена и заема, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Изводите за недопустимост на административния орган на това основание не се опровергават, а напротив – потвърждават се от заключенията на вещото лице. Предвид изложеното правилно тричленният състав на ВАС въз основа на приетото от фактическа страна е установил, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., е издадена в съответствие с материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,