Решение № 8329 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16486/2013 г.

Решение № 8329 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16486/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Димитър Ангелов Стоянов е подал касационна жалба срещу решението от 7.11.2013 г. по адм. дело № 1036/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е било отхвърлено подаденото от него искане за обявяване на нищожността на заповед № з-1353/12.08.2009 г. на полицейски орган при Трето районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Столичната дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева и за неимуществени вреди в размер на 2000 лева са били оставени без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт и се уважат предявените искове, като се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дала заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Димитър Ангелов Стоянов срещу Столичната дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщение за имуществени вреди в размер на 2000 лева и за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. В исковата молба, подадена до Софийския районен съд, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК било поискано съдът инцидентно да се произнесе по валидността на заповед № з-1353/12.08.2009 г. на полицейски орган при Трето районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи за задържането на Димитър Стоянов за срок от 24 часа. С определение от 20.11.2009 г. по гр. дело № 50486/2009 г. по описа на Софийския районен съд исковата молба била изпратена по подсъдност на Административния съд- София град. С решение от 18.11.2011 г. по адм. дело № 3208/2010 г. по описа на Административния съд - София град предявените от Димитър Стоянов срещу Столичната дирекция на вътрешните работи искове били отхвърлени по съображения, че заповед № з-1353/12.08.2009 г. на полицейски орган при Трето районно управление не е нищожна, поради което не е налице една от предвидените в закона предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на държавата. Решението е било отменено с решение от 28.01.2013 г. по адм. дело № 2752/2012 г. по описа на Върховния административен съд и делото било върнато за ново разглеждане по съображения, че първоинстанционният съд трябва първо да се произнесе по валидността на оспорения административен акт и едва тогава, в зависимост от произнасянето, да реши въпроса за основателността на исковете за присъждане на обезщетение за вреди. При повторното разглеждане на делото административният съд е установил, че на 12.08.2009 г. Димитър Ангелов Стоянов е бил задържан за срок от 24 часа въз основа на заповед за задържане на лице рег. № з-1353/12.08.2009 г. на полицейски орган на Трето районно управление, Столична дирекция на вътрешните работи. Като основание за задържане в заповедта е посочено "за установяване". Преди задържането на лицето, при полицейска проверка, у него били намерени две лични карти, и двете издадени на негово име. Едната от картите била иззета като невалидна. Тази карта била обявена от Димитър Стоянов за изгубена/открадната през 2009 г. и поради това му била издадена втора лична карта. Според дадените от него обяснения, обявената за невалидна карта била намерена в заведение и му била върната половин година, след като била изгубена/открадната. Заповедта за задържане не била обжалвана пред съда. От правна страна съдът приел, че съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи полицейските органи имат правомощие да задържат лице за срок от 24 часа при наличието на изброените в разпоредбата основания. Заповедта била издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Административният съд преценил заповедта като валидна, тъй като не намерил нарушения на формата, на процесуалния и на материалния закон, които обуславят нейната нищожност. Съдът посочил, че писмената форма на административния акт била спазена, той имал ясна обстоятелствена и разпоредителна част и не съдържал вътрешни противоречия и неясноти, които да препятстват възприемането на волята на полицейския орган. Във връзка с довода на ищеца, че заповедта е невалидна, тъй като е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи без указание за точното правно основание за задържането на лицето, съдът посочил, че липсата на този реквизит не води до нищожност на административния акт. Правното основание можело да се изведе от изложеното фактическо основание и от съдържанието на преписката. Задържането било извършено на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи - при невъзможност да се установи самоличността на лицето. Тъй като заповедта не била нищожна, предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата били недопустими по аргумент от чл. 207, ал. 2 АПК. С тези мотиви административният съд отхвърлил искането на Димитър Стоянов за обявяване на нищожността на заповед № з-1353/12.08.2009 г. и оставил без разглеждане предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. За да е нищожна, заповедта трябва да е засегната от такъв порок, че да не може да породи правни последици. Отсъствието на правното основание за издаването на заповедта не представлява нарушение, чиято тежест е толкова значима, че да води до невалидност на направеното разпореждане. При положение, че ищецът не е упражнил правото си да обжалва законността на задържането си, проверката на съда се свежда само до нарушенията, които се възприемат като непоносими за правния ред. От признанието на ищеца се установява, че обстоятелствата, при които е задържан, налагат полицейска намеса за установяване на неговата самоличност. Ограничението на правото на гражданина на свободно движение при тези обстоятелства е съвместимо с правния ред, поради което издаденият административен акт законосъобразно не е бил обявен за нищожен. Този състав на Върховния административен съд споделя разбирането, че в случаите, когато исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди почиват на твърдения за вреди, произтичащи от нищожен административен акт, съдът се произнася по валидността на акта само в мотивите на съдебното решение. Този извод следва от предписанието на чл. 204, ал. 3 АПК, което допуска инцидентно произнасяне на съда по валидността на акта. Както е предвижда процесуалният закон, диспозитивът на съдебното решение съдържа произнасяне по съществото на спора, което в случая е произнасяне по основателността на исковите претенции. Що се отнася до произнасянето по законосъобразността на административния акт, то е допустимо само при наличието на жалба, подадена срещу административния акт. Тъй като обжалваното решение е постановено при съблюдаване на задължителните указания на горната инстанция, дадени с решението по адм. дело № 2752/2012 г. по описа на Върховния административен съд, то следва да се приеме за допустимо с изключение на частта, в която производството по делото е прекратено по отношение на оспорването на административния акт. При наличието на произнасяне по същество относно валидността на заповед № з-1353/12.08.2009 г., административният съд е следвало да прекрати производството само в частта относно предявените искове, които е оставил без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд