Решение № 9657 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Т. Василева - юрисконсулт, срещу Решение 4096/23.04.2025 г. на Административен съд /АС/ Хасково, постановено по адм. дело 1401/2024 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с Изх. 02-260-2600/1270 от 23.10.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната част по отношение на осъществените прихващания в размер на 1948,49 лв., като преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА ЕООД, по мярка 10Акроекология и климат, направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, с издаване на надлежно мотивиран акт. С решението ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй представяният Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ 01-2600-2908#3 от 28.11.2022 г. предхожда издаването на процесното уведомително писмо. АУПДВ е породил правни последици. Назависимо, че копие от горецитирания АУПДВ е представено в хода на съдебното производство, вземането е съществувало и е било годно за прихващане. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. От ответника по касация Глобъл био хърбс БългериаЕООД, представлявано от адв. Д. Попов, е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. С молба от 23.09.2025 г. адв. Попов заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в откритото съдебно заседание, оспорва касационната жалба и поддържа отговора по нея. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че дружеството жалбоподател на 29.04.2022 г. е подало общо заявление за подпомагане, а на 11.05.2022 г. и заявление за подпомагане - форма за ЕТ и юридически лица, за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 , както следва по СЕПП, СПП, ЗДП, Мярка 10, Мярка 12 и Подмярка 13.3/НР3 . По отношение на заявлението са стартирани автоматични проверки на въведените данни. С резултатите от извършените автоматични проверки на заявлението дружеството е запознато на 11.05.2025 г. На 30.05.2022 г. е подадена редакция на депозираното общо заявление за подпомагане, като с резултатите от извършените автоматични проверки кандидатът е запознат на същата дата. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фондЗемеделие РА е издал оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с изх. 02-260-2600/1270/24.10.2024 г., с което в обжалваната му част са извършени прихващания на оторизираните със същото суми, посочени в таблица 2, в размер на 1948.49 лева по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, като допълнително е представен от ответника по указания на съда АУПДВ 01-2600/2908#3 от 28.11.2022 г., за който се твърди, че съставлява основание за извършеното прихващане. Представени са писмени доказателства в хода на съдебното производство с които се установява придобиването на стабилитет на посочения акт и доказателства за извършени прихващания. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в обжалвания административен акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които да стане ясно на база на какво конкретно основание е извършено процесното прихващане. Налице са само общи изявления, че възможността за това произтича от приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки администрирани от ДФЗ и/или Удържан данък общ доход. Уведомителното писмо не съдържа препращане към друг подготвителен документ по издаването му, в който да е налице надлежна конкретна мотивировка, от която да станат ясни съображенията на органа за постановеното прихващане. Предвид това административният акт в оспорената му част, като немотивиран подлежи на отмяна само на това основание. По наведените доводи на административния орган за извършване на прихващането на база АУПДВ 01-2600-2908#3 от 28.11.2022 г., с който спрямо оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на 3806.74 лева, АС-Хасково е посочил, че процесният АУПДВ е представен за пръв път по делото едва след насрочването му в открито съдебно заседание и то по указания на съда, което е недопустим начин за мотивиране, тъй като към датата на издаване на обжалвания акт за оспорващия е неясно на какво основание е издаден той и на тази база адекватно да осъществи правото си на защита. Този АУПДВ не е цитиран в оспореното писмо и не е част от административната преписка, като за съда е неясно дали действително на база същия, който се установява да е придобил стабилитет преди издаване на обжалваното писмо, е разпоредено прихващането. С този АУПДВ е установено публично вземане в размер на 3806.74 лева, а с оспореното писмо е прихваната само сумата от 1948.49 лева, при условие че оторизираната сума с УП сума е в размер на 6749.86 лева, т.е. по-висока от тази в АУПДВ, т. е. не е прихваната пълната сума по АУПДВ, а от представения хронологичен опис за прихващания, всички извършени на 29.03.2023 г. - преди издаване на уведомителното писмо, се установява, че от оспорващото дружество е прихваната общо сумата от 6712.31 лева. От съдържанието на хронологичния опис не може да бъде установено на какво основание е осъществено прихващане и по кое направление. В обобщение административният съд е приел, че стойността на прихванатите с оспореното уведомително писмо суми не кореспондира по никакъв начин с тези, посочени в процесния АУПДВ и хронологичния опис, поради което не е изяснен въпросът защо с уведомителното писмо е прихваната конкретно сумата от 1948.49 лева и на какво основание почива това прихващане. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за извършеното прихващане. От изложеното в таблица 2-Извършени плащания / в лева/ и поясненията под тази таблица на процесното уведомително писмо не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е извършено прихващането на сума 1948,49 лв. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на основание на кои документи е извършено прихващането. Административният орган е представил в хода на съдебното производство пред АС -Хасково АУПДВ 01-2600-2908#3 от 28.11.2022 г., с който спрямо оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на 3806.74 лева. В този АУПДВ е посочено, че на дружеството са изплатени суми по мярка 10Агроекология и климат, направление ВПС-1, във връзка с агроекологичен ангажимент, за кампания 2016 г., 2017, 2018, 2019 и 2020. От АУПДВ не става ясно каква е връзката на посочените в същия суми, касаещи предходни кампании - от 2016 до 2020, със сумата 1948,49 лв., която е прихваната с процесното уведомително писмо. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Попов - представен писмен отговор по касационната жалба, представляващ бележки по съществото на спора. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение