Решение № 4418 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2016 г.

Решение № 4418 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата е депозирана от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. С., представлявана от председателя И. И., подадена чрез процесуалния представител Р. Н., против решение № 2664 от 18.04.2016 г., постановено от Административен съд - С. - град, по адм. д. № 6894/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни аргументи за законосъборазност на атакуваното решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, с което е отменено Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в частта по раздел V на КЕВР, като неправилно и да потвърди горепосоченото решение на регулаторния орган в частта по раздел V като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на едно юрисконсултско възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс. Н. е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Втора касационна жалба е депозирана от "Е. - П. М."АД, със седалище и адрес на управление: гр. В., с ново наименование "Е. - север"АД чрез процесуалния си представител, против решение № 2664/18.04.2016 г. на Административен съд С. - град /АССГ/ по адм. д. № 6894/15 г., в частта с която се отхвърля жалбата на "Е. - П. М."АД срещу т. II от Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано поради допуснато противоречие с материалния закон, като моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание проведено на 12.03.2018 г., процесуалния представител на дружеството е оттеглил касационната жалба, срещу частта на решението на АССГ, в която не е уважена жалбата срещу т. 2 от обжалвания административен акт. Позовал се е, че има влязло в сила решение на ВАС, с което се потвърждава т. 2 от обжалвания административен акт, поради което и на основание чл. 177, ал. 3 АПК е оттеглена касационната жалба. Предвид което с протоколно - определение от 12.03.2018 г., тричленният състав на Върховния административен съд на основание чл. 215, т. 5 от АПК е оставил без разглеждане касационната жалба на "Е. П.-М." АД, с променено наименование "Е. - с." АД и е прекратил производството по отношение на касационната жалба на "Е. - с." АД. Ответникът - "Е.-П. М." АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., с ново наименование на дружеството "Е. - с." АД чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на твърденията в касационната жалба, счита че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно и изчерпателно е установил и пресъздал в мотивите на решението си фактическите обстоятелства от значение за издаване на оспорвания административен акт, като е обосновал и мотивирал законосъобразни правни изводи относно установените нарушения на административно-производствените правила. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение, а касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Заинтересована страна - "Е. с. о." ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С. в писмен отговор при подробно изложени съображения, приема че Административния съд С. - град е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, с оглед на което моли да бъде постановен решение, с което да се отхвърли касационната жалба, респективно да се потвърди обжалваното решение в частта му по т. II, с всички произтичащи от това законови последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, допустима е, разгледана по същество е неоснователна. При изложени съображения, приема че административният съд като е отменил процесното решение в частта му по т. V и е върнал преписката за ново произнасяне на комисията е постановил съдебно решение в тази му част в съответствие с материалния закон. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба подадена от КЕВР в частта по т. V за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2664 от 18.04.2016 г. е отменено по жалба на "Е. П.-М." АД, решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, към настоящия момент е с променено наименование на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка V, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Комисията утвърждава, считано от 13.03.2014 г., на "Е. П.-М." АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени - 0.00 лв./МВтч. С втори диспозитив на оспорваното решение административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне по заявлението на "Е. П.-М." АД. С трети диспозитив е отхвърлена жалбата на "Е. П.-М." АД, решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка II, с което цените по т. I се дължат на "ЕСО" АД от всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се купува по преференциални цени, независимо от мястото на присъединяване. Производителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат цените на операторите на електроразпределителната мрежа, които го превеждат на "ЕСО" АД. КЕВР е осъдена да заплати на "Е. П.-М." АД сумата от 11625.49 лева разноски по делото, а "Е. П.-М." АД е осъдена да заплати на КЕВР сумата от 350 лева юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат първоинстанционинят съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това административен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10 от ЗЕ, а с чл. 21, т. 8 на ДКЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране е регламентирано, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т. 13 от /ЗЕ/). По отношение на оспорената част от решението административния съд е приел, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, буква "а" от ДР на ЗЕ. С изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Легално определение на понятието "достъп" се съдържа в § 1, т. 15 от ДР на закона, според което това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. От изложеното следва, че се касае за сделка с предмет достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от ВИ, който ползва преференциални цени. Тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.), води до извод, че законодателя е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия. В този договор следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Този договор производителите на електрическа енергия задължително следва да сключат с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, като той е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия (чл. 82, ал. 3 ЗЕ). В § 197, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) /ЗИД на ЗЕ/ е предвидено специално правомощие на Комисията да определи подходящата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Съгласно чл. 29 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба № 1/2013 г./ цената за достъп до разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. Административния съд е приел за установено, че административното производство е започнало по заявления на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, сред които и жалбоподателят, с искане ДКЕВР да определи цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на операторите, дължими от производителите, ползващи преференциални цени. От мотивите на обжалваното решение ставало ясно, че именно тези заявления са послужили като фактическо основание за издаването му. Към заявление вх. № Е-13-33-4/213.03.2013 г., подадено от дружеството е приложено единствено доказателство за заплатена такса. Не са представени други доказателства. В чл. 41 от Наредба № 1/2013 г. са посочени необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението за утвърждаване на цени. По делото се установи, че Комисията е изискала от жалбоподателя представянето на доказателства във връзка с направеното искане за определяне условията за достъп до сключването на договор. Съдът е намерил, че от мотивите на органа изложени в обжалваното решение и актовете във връзка с неговото издаване, и от диспозитива на решението в обжалваната му част не може да се определи дали това са доказателства по чл. 29 от Наредба № 1/2013 г. Дружеството, във връзка с дадените от комисията указания, е представил доказателства за реализирани разходи за управлението на разпределителната мрежа, които са пряко свързани с производителите на електрическа енергия от ВИ, видно от изслушаната СИЕ. Отделно от това в мотивите на решението представените от жалбоподателя доказателства не са обсъдени. Посочено е единствено, че дружеството не е представило икономическа обосновка на заявените разходи общо на стойност 1396 хил. лева, от които за диспечиране, отчитане и мониторинг 280 хил. лева, разходи за подстанции 54 хил. лева, разходи за управление на мрежите - 560 хил. лева и административни разходи 502 хил. лева. Не представянето на такива доказателства е основанието на жалбоподателя да се определи цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени в размер на 0,00 лв. Съдът намира, че комисията не е изпълнила задължението си по чл. 40 от Наредба № 1/2013 г. и не е дала указания за представянето на такава икономическа обосновка, което се явява нарушение на административно-производствените правила. Административния съд е приел, че актът, в оспорената му част по т. V, е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което лишава съда от възможността да провери правилността му. От внимателния прочит на обжалваното решение на органа се установило, че в по-голямата си част същото съдържа общи изречения, изброяване на правни разпоредби, описание на подадени заявления и възражения, обсъждане на предходно издадени решения по глава IV от Наредба № 1 от 18 март 2013 г., но няма конкретни мотиви по какви критерии и въз основа на какви данни се определят цените за достъп. Приел е, че в мотивите е посочено, че дружеството не е представило икономическа обосновка на заявените разходи общо на стойност 1396 хил. лева, от които за диспечиране, отчитане и мониторинг 280 хил. лева, разходи за подстанции 54 хил. лева, разходи за управление на мрежите - 560 хил. лева и административни разходи 502 хил. лева., не дава информация от къде са взети тези данни и на какво се базират, както и за кой период от време се отнасят. В решението е посочено, че Комисията е взела предвид пълните разходи за достъп за базисната година, без изчерпателно да се посочва от къде произхожда процесната информации и какви са нейните параметри. От друга страна, видно от представената справка от жалбоподателя, с посочването на съответните суми, същата касае периода 01.08.2013 г. - 31.07.20104 г., което може да бъде определено, като данни за базисна година, но каква е причината същите разходи да не бъдат възпети от Комисията, ясни мотиви в атакуваното решение липсват. Допуснатото нарушение е съществено тъй като е довело до определяне на цени по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите в ЗЕ. На следващо място административният съд е приел, че оспореното решение, в раздел V, е издадено и в противоречие с материалния закон. Едно от основните условия при определяне на цените, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързано с икономически обосновани разходи за дейността. Установило, е че вещото лице в своето заключение е посочило различни периоди, за които жалбоподателят е представил пред КЕВР информация за размера на средногодишните разходи, като не става ясно дали са били отчетени при постановяване на решението. Видно от тях дружеството реализира разходи, свързани с управлението на мрежата - в това число разходи за диспечиране, подстанциране, средства за търговско измерване и отчитане, както и административна разходи, свързани с балансирането и управлението на ВИ, присъединени към мрежата на същото. Нулевата ставка в решение Ц - 6 от 13.03.2014 г. практически означава непризнаване на претедираните от страна на дружеството разходи за управление на мрежата, породени от присъединените към нея производители от ВИ без изясняване на причините. Предвид, което административния съд е приел обжалваното Решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по точка V, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, Комисията утвърждава считано от 13.03.2014 г. на дружеството цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени - 0.00 лв./ МВтч., следва да бъде отменено. Счел е че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 АПК и делото като преписка следвало да се върне на Комисията за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първостепенния съд, че решението на ДКЕВР в оспорената му част, е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая е безспорно установено, че в процесния административен акт е вписано правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ. По отношение на фактическото основание за определената нулева ставка по заявлението на "Е. - П. М." АД, съдът констатира, че също е отразено в текста на оспореното решение, макар и кратко формулирано, а именно: че не са били налице основания за признаване на текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, и по-конкретно разходи за материали, разходите за персонал в заявената цена за достъп на производители до мрежата. Прието е, че не е представена детайлна обосновка на разходите за външни услуги, въз основа на която тези разходи да могат да бъдат приети като надлежно, обосновано и доказано отнесени към разходите за диспечиране, подстанции и разходи за управление на мрежата. Освен това в съдържанието на процесния акт се съдържа изрично позоваване на заявлението на "Е.-П. М." АД вх. № Е-13-33-4 от 13.09.2012 г., с което заявителят е поискал ДКЕВР да определи цена за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и на доклад вх. № Е-ДК-70/13.02.2014 г. и извлечение от протокол № 25/13.02.2014 г., проведено на 18.02.2014 г. обществено обсъждане на проекта на решение, постъпилите становища и доклад вх. № Е-Дк-96/13.03.2014 г. с приложен проект на решение, които са обсъдени на закрито заседание на ДКЕВР, видно от извлечение от протокол № 36/13.03.2014 г. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не се касае за липса на посочени от административния орган правни и фактически основания за издаване на процесния акт в оспорената му част. Актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в предхождащ го, или последващ документ - т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка /в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС/. В конкретната хипотеза мотивите обосноваващи решението на ДКЕВР се извличат, както от доклада на работната група, в който се съдържа експертно становище по заявлението и приложената към него документация, така и от протоколите за проведено заседание и обществено обсъждане. Следователно основателен се явява довода на касационния жалбоподател, че не споделя извода на първоинстанциониня съд, относно неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2013 г., с която е регламентирано, че цената за достъп до разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. С разпоредбата чл. 41, ал. 2 от Наредба № 1/2013 г. са посочени необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението по ал. 1 от същата разпоредба. А съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че заявленията се проверяват за съответствие с изискванията на наредбата в 7-дневен срок от постъпването им. Когато се установи нередовност на заявлението, на заявителя се изпраща писмено съобщение да отстрани допуснатите нередовности в срок 7 дни. В случай, че в определения срок заявителят не отстрани нередовностите, преписката не се разглежда по същество и се прекратява с решение на комисията. В конкретния случай, съгласно събраните доказателства по делото е видно, че производството е започнало по депозирано заявление на дружеството с вх. № Е-13-33-4 от 19.09.2012 г., с приложен документ за държавна такса. С писмо изх. № Е-13-00-39/30.10.2013 г. и писмо изх. № Е-13-00-42/29.11.2013 г. - КЕВР е изискала предоставяне на информация. Във връзка с изисканите от Комисията документи с писмо изх. № Е-13-00-39/30.10.2013 г., дружеството на 12.11.2013 г. е предоставило същите. По делото е била назначена и приета Съдебно - икономическа експертиза, от която на стр. 14 /лист 61 от делото/ е посочено, че електроразпределителните дружества са претендирали конкретни разходи, свързани с управлението на мрежата, диспечиране, администриране и други дейности, а и също са представени данни за балансовата стойност на активите, обслужващи производители на електрическа енергия от възобновяеми източници като в скоби е направено отбелязване, че по отношение на ЧЕЗ не е представена обосновка. На следващо място в заключението по приетата СИЕ, в част "В. анализ на предоставените материали и становище по съждението", вещото лице на /лист 62 от делото/ е посочено, че дружеството е представило, поисканата от КЕВР допълнителна информация и след анализ на същата - индивидуалния сметкоплан и организация на счетоводна отчетност, вещото лице е установило, че в дружеството се прилага изключително подробна счетоводна отчетност, която позволява точно разпределение на приходите и разходите от различните дейности за целите на образуване и отчитане на регулаторните цени. Следователно е видно, че дружеството е представило такава обосновка, която според оспорваното решение в мотивите е посочено, че не представлявала детайлно обосновка. В конкретния случай дали обосновката на разходите по чл. 31, т. 2 от ЗЕ е детайлна или не, преценката е възложена на комисията, същата се извършва при условията на оперативна самостоятелност. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 от ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, което означава, че комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия. В изпълнение на предоставените й правомощия КЕВР извършва регулаторен преглед на заявителя, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозна информация, предоставена от енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността и възвращаемост на капитала, като в рамките на правомощията си тя може да утвърждава цени на електрическата и топлинната енергия на база анализ и оценка. Предвид гореизложеното неправилен се явява направеният от първоинстанционния съд извод, по отношение невъзможността да определи дали това са доказателствата по чл. 29 от НРЦЕЕ и по отношение на възприетото, че комисията не е изпълнил задължението си по чл. 40 от Наредба № 1/2013 г. и не е дал указания за предоставяне на такава икономическа обосновка, като е приел че е налице нарушение на административнопроизводствените правила. На последно място наведените от касационния жалбоподател оплаквания относно резултатите от назначената съдебно - икономическа експертиза се явяват неоснователни. По своята същност твърдения подробно изложени в касационната жалба представляват оспорване на заключението, което обаче е могло да стане при разглеждането на делото пред административния съд и евентуално да се постави допълнителна задача или да се поиска разширяване на експертизата в тройна. В настоящото производство такова оплакване е недопустимо. По изложените съображения съдебното решение, с което е отменено решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка V, следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Е. - П. М." АД, с ново наименование на дружеството "Електроразпределение - север" АД, срещу решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка V. При този изход на спора, касационния жалбоподател има право на разноски, но същите не следва да бъдат присъдени макар и своевременно поискани, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране се представлява от упълномощен представител - правоспособен юрист на длъжност младши експерт в Дирекция "Правна", който не заема длъжността юрисконсулт, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. е предвидено, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, следователно настоящия състав приема, че не налице такова представителство и не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,