Решение № 5550 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Куцаров от гр. Варна, чрез адв. Станоев, срещу решение 1/02.01.2024 г., постановено по адм. дело 1717/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 2493/19.07.2023г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.1, 2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път. С доводи за необоснованост , незаконосъобразност и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът зам. кмет на Община Варна не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците А. Сьоренсен, В. Тепавичарова и М. Тепавичарова - Дачева, в писмен отговор по жалбата, чрез адв. Иванова, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед 2493/19.07.2023г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.1, 2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път до имот с идентификатор 10135.2552.831 през собствения му имот с идентификатор 10135.2552.1011 по КК на гр.Варна покрай северната му граница, със засегната площ от 90 кв.м., по уличната регулация по действащия ПУП-ПУР на жк.Изгрев. За да постанови оспореното решение ,административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия от кмета на Община Варна със заповед 5515/31.12.2019 г. , при спазване на изискванията за форма и реквизити на оспорения акт и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. съдебно - техническата експертиза , е прието, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като разрешеното прокарване на временния път за достъп до имот с идентификатор 10135.2552.831 по КК на гр.Варна следва контура на улица - тупик от о.т.416 до о.т. 1139 по действащия ПУП-ПУР от 2012г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради съответност на изяснената по делото фактическа обстановка на визираното правно основание по чл. 190 ЗУТ, който урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Разпоредбата на ал.3, чл. 190 ЗУТ въвежда, макар и не в условията на императивност, изискване временните пътища да следват новите улици по ПУП, което изискване е съобразено от административния орган и Комисията /по т. 2-4 от протокол 2/10.03.2023г./. Вещото лице сочи в заключението си, че не съществува по - изгоден вариант за осъществяване на достът по имот с идентификатор 10135.2552.831, който да е съобразен с предвижданията на уличната регулация по действащия ПУП-ПУР и който в по-малка степен да засяга служещите имоти. Предвиденото отклонение на временния път следва контура на улицата тупик по плана в частта , засягаща имота на касатора с идентификатор 10135.2552.1011 от о.т.416 до о.т. 1139, поради което всички възражения за засягане на наличната дървестна растителност /5 броя туи, 3 броя лешници, една слива, 3 броя декоративни храсти и една череша/, са оставени без уважение обосновано и правилно, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Този довод на жалбоподателя не кореспондира с безспорния факт по делото, че ПУП ПУР от 2012г. е влязъл в сила и съставлява стабилен административен акт. Освен това, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, допълнено в открито съдебно заседание на 06.12.2023г., предвиденият достъп до имот с идентификатор 10135.2552.831 по действащия план с улица тупик е най-икономичен, тъй като възможните други три варианта засягат в по-голяма степен служещите имоти и не отговарят на уличната регулация. С оглед на горното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.209,т.3 АПК , касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението в сила. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от ответниците А. Сьоренсен, В. Тепавичарова и М. Тепавичарова - Дачева, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 1500лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2024г. и списък по чл.80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,