Решение № 12577 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2012 г.

Решение № 12577 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново против решение № 70/27.02.2012 г. по адм. дело № 1049/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 38, ал. 10 и чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Илия Петров Николаев, от гр. Велико Търново счита същата за неоснователна. Изтъква, че не са налице касационните основания на които се позовава касатора и моли решението на административния съд да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в чл. 40, ал. 1 от НПОС са изброени изчерпателно доказателствата, с които се установява осигурителния стаж при пенсиониране и това са трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Процесното Удостоверение № 2590/12.05.2008 г., издадено от директора на Дирекция "Държавен военноисторически музей", Държавна агенция "Архиви", гр. Велико Търново, не попада сред тях. В тази връзка съдът правилно е приел, че е недопустимо и неправдоподобно да се установява осигурителен стаж чрез други документи. В случая в трудовата книжка, която е основен официален документ за тази цел, на лицето точно е отразен трудовия му стаж в под. 66640 - Габрово за периода от 01.01.1997 г. до 15.11.1997 г. и няма причина да се приеме за дата на прекратяване на същия датата, посочена в цитираното удостоверение - 03.01.1997 г. Като е приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 10 от НПОС и е приел в решението си за дата на пенсиониране тази дата, административният орган е нарушил материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което съдът правилно го е отменил. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 55 от 26.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Илия Петров Николаев, от гр. Велико Търново срещу разпореждане № 5302081444 от 09.05.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което на последния е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.01.2011 г. Спорът между страните е относно датата на придобиване на правото на пенсия, детерминирано от размера на осигурителния стаж, касаещ периода 01.01.1997 г. - 15.11.1997 г. По делото е установено, че за процесния период лицето е изпълнявало длъжността "ел. монтьор III степен" в поделение 66640 - Габрово към ДП "Строителство и възстановяване" гр. Плевен като в рамките на същия е имало шест преназначения, а в разплащателните ведомости фигурира с брой отработени дни по месеци както следва: януари - 15; февруари - 17 + 3 болнични; март - 19; април - 16; май - 19; юни - 21; юли 18 + 5 болнични; август - 10; септември - няма запис; октомври - 14 и ноември - 18. Докладът на пенсионните органи за осигурителния стаж на лицето сочи съответствие на данните от ведомостите и трудовата книжка за периода 09.12.1974 г. - 31.12.1996 г. и несъответствие за времето от 01.01.1997 г. - 15.11.1997 г. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че първичните финансови документи са изрядни и от същите се извлича необходимата информация за елементите на реализирания осигурителен доход в това число и национални, вредни, компенсации, платен годишен отпуск, болнични. Експертиза приема, че критерият за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно наличие на сбор от осигурителния стаж и възраст - 100 точки, се реализира към 03.01.2011 г., датата на която е отпусната пенсията с разпореждане № 5302081444 от 09.05.2011 г. С решение № 70/27.02.2012 г. по адм. дело № 1049/2011 г. Административен съд - Велико Търново е отменил решение № 55 от 26.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново и е изпратил преписката за ново произнасяне по подаденото от Илия Петров Николаев заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. При съдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби - чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Посочил е, че пенсионните органи необосновано са кредитирали с доверие удостоверение № 2590/12.05.2008 г. на ДА "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив", гр. Велико Търново досежно удостоверяваните с него правнозначими факти за осигурителния стаж на Илия Петров Николаев пред трудовата книжка. Отбелязал е, че след като последната съдържа изискуемите вписвания, правилно е оформена съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и не са налице съмнения за достоверността на направените вписвания, няма основание отразените в нея данни да се пренебрегнат в превес на документ, изготвен доста по-късно във времето въз основа на непълна информация. При наличие на автентичен документ по чл. 40, ал. 1 от НПОС без формални недостатъци неоснователно е продължителността на осигурителния стаж на лицето да се установява с документи извън изчерпателния списък на цитираната норма, макар и официални такива. Решението е неправилно. Постановено е при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. Съгласно чл. 40 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Всички визирани документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съдът законосъобразно е изследвал формалната доказателствена сила на трудовата книжка досежно спорния период, но изводите му за нейната материална доказателствена сила са необосновани. Съдържащите се в нея данни не съответстват на тези от разплащателните ведомости досежно времето от 01.01.1997 г. до 15.11.1997 г. Осигурителният стаж за процесния период не е отразен вярно, което се установява от приобщените като доказателства удостоверение за осигурителен стаж обр. 30 № 2590/12.05.2008 г. на Държавен военноисторически архив - гр. Велико Търново и писмо № 21134-2/20.09.2011 г. на директора на Държавния военноисторически архив - гр. Велико Търново, с което се потвърждават данните от удостоверението след извършена повторна проверка на първичните разплащателни документи. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС дава приоритет именно на последните и поради това същите следва да бъдат кредитирани с доверие. Прилагайки методиката за определяне на осигурителния стаж в хипотезата на чл. 38, ал. 10 от НПОС, пенсионните органи са определили точно неговата продължителност и законосъобразно са отпуснали личната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО считано от 03.01.2011 г., а не от 15.12.2010 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което Административен съд - Велико Търново е отменил решение № 55 от 26.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново и е изпратил преписката за ново произнасяне следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорването срещу актовете на пенсионните органи бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение