Решение № 2233 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2018 г.

Решение № 2233 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. И. Антонов, със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 1431 от 17.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1177 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-0304-000621 от 06.09.2017 г. на началник сектор Районно управление (РУ) – Несебър към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на закона. Според касатора неправилно ЗППАМ е приета за мотивирана по отношение на определения в нея срок на мярката, тъй като органът в този случай действа при оперативна самостоятелност, поради което е длъжен да изложи мотиви защо е определил срок по-голям от минималния. Неизлагането на мотиви е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства възможността да бъде извършена проверка за законосъобразността на акта. Навежда твърдения, че с прилагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, защото водача няма извършени други нарушения, признал е вината си и целта на мярката може да бъде постигната с налагането на по-кратък срок. Сочи, че първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че заповедта е връчена след изтичане на наказанието "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 8 месеца, с което се предполага, че се е превъзпитало. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена и посочената заповед. Алтернативно иска, ако не бъде отменена заповедта като незаконосъобразна, то да бъде постановено решение, с което да се намали срока на мярката. Претендира присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът – началник сектор РУ - Несебър към ОДМВР, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Бургас е било образувано по жалба на касатора срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0304-000621 от 06.09.2017 г. на началник сектор Районно управление – Несебър, към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР), с която на основание чл. 171, т. 2 А от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 11 месеца" и са му отнети два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №[номер]. За да издаде заповедта административният орган е взел предвид съставения на лицето Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д47168/06.09.2017 г. за това, че на 06.09.2017 г. около 22: 35 часа в гр. Свети Влас на ул. "Лозарска" С. Т. е управлявал личния си автомобил БМВ 330 ХД с рег. [рег. номер на МПС] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер "Дръг тест 5000" № ARJJ 0041 и отчетено положителна употреба на канабис – 5 на хиляда промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0001141. Със съставянето на акта са отнети свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер], контролен талон № 3966618, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №[номер] и два броя регистрационни табели. Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото, е приел за установена посочената в заповедта фактическа обстановка,. Установил е, че по случая е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), приключило със споразумение от 02.05.2018 г. по НОХД № 348 по описа за 2018 г. на Районен съд - Несебър, с което на С. Т. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 8 месеца и кумулативно е наложена "глоба" в размер на 500 лв. Предвид тези фактически обстоятелства и съобразно закона съдията-докладчик е стигнал до правните изводи, че индивидуалният административен акт е издаден при наличието на предпоставките в ЗДвП и е законосъобразен на всяко едно от посочените в чл. 146 от АПК основания. Изложил е мотиви, че налагането на принудителна мярка е независима и самостоятелна държавна принуда и не се засяга от наказателната или административнонаказателната отговорност. Счел е, че връчване на заповедта след решаване на въпроса за наказателната отговорност, не я опорочава, тъй като законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. Съдът подробно е обсъдил необходимостта от излагането на мотиви относно налагането на срок на мярката над минималния, като е приел, че изложените фактически обстоятелства в акта, както и укоримостта на извършеното, са достатъчни, за да се приеме, че такива са налице. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в редакция към момента на извършване на нарушението) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ, като съобразява продължителността на срока й в зависимост от конкретните фактически обстоятелства, т. е. при определяне на срока на мярката органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, която не е спорна и в настоящата съдебна инстанция, и е стигнал до обоснования извод, че издаденият акт е законосъобразен. По отношение определянето на срока на принудителната мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" съществува законова рамка – определеният срок е от 6 месеца до една година, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения в закона срок, административният орган следва да изложи своите мотиви за определения срок. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне на срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, касаещи тежестта на нарушението, предвид установеното наличие на наркотични вещества в кръвта на водача и собственик. Неоснователно е твърдението, че е нарушен принципът на съразмерност с издаването на заповедта. Настоящият съдебен състав споделя становището, че този принцип намира приложение в хипотези, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при издаването на административния акт, или в хипотези, в които органът действайки в хипотеза на обвързана компетентност по отношение на издаването на принудителната мярка е поставен пред възможност за избор между няколко ПАМ, допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Тъй като в процесния случай органът действа при условията на обвързана компетентност относно налагането на мярката, то същият не прави такива преценки. Отделно от това не са събрани доказателства по делото, че с издаването на процесния акт са засегнати права в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и доказателства за липсата на други нарушение на закона за движението по пътищата. Реализираната наказателна отговорност на водача също не може да доведе до обратния извод, защото прилагането на принудителна мярка не е наказание, а друга форма на държавна принуда, която не пречи да бъде реализирана наказателната отговорност при спазване на принципа "че никой не може да бъде съден два пъти за едно нещо". При установената фактическа обстановка и изложените правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приел, че издадената заповед е законосъобразна и е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и алтернативното искане на касатора за намаляване на срока на мярката, доколкото при определянето му органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Тоест в компетентността на административния орган е определянето на срока на мярката, а съдът проверява законосъобразно ли е определен този, с оглед изложените в акта мотиви. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение