Решение № 7263 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2016 г.

Решение № 7263 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 8128/22.12.2015 г. по адм. д. № 1564/2015 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба на С. З. Т. се обжалва решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска да бъде отменено. Излага доводи, че съдът не е взел предвид обстоятелствата и фактите, посочени в исковата молба. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. обжалва решението в частта, с която е осъдена дирекцията да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 800 лв. за периода 20.06.2012 г. до 18.02.2015 г. Твърди, че в тази част решението е необосновано, като съдът не е преценил в съвкупност свидетелските показания. От разпита на свидетелите не се установяват реално претърпени вреди. Не е отчетена неприложимостта на разпоредбата на чл. 20 ППЗИНЗС, поради отложеното й действие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е основателна. Съдебното решение е неправилно. Събраните по делото доказателства установяват, че килията, в която е бил настанен Трифонов е била с недостатъчна площ. Но те не установяват отразило ли се е това обстоятелство на неговото емоционално състояние и какво е конкретното проявление на евентуално търпените неимуществени вреди. В тази връзка по делото не е доказан основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Що се касае до решението на ЕСПЧ по делото С. Д. срещу България, същото е постановено при коренно различна фактическа обстановка, която включва не само недостатъчна жилищна площ, но и липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение. Предвид изложеното, касационната жалба на С. Т. е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административният съд е бил сезиран с искова молба от С. З. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в З. С. в периода 20.06.2012 г. - 25.02.2015 г. Ищецът е твърдял, че е бил настанен в килия № 13 във втора група, където условията за живот са нехуманни и унизителни, с недостатъчна площ за настанените седем лица; с два малки прозореца, неосигуряващи пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване; санитарният възел е разположен по начин, създаващ условия за висока влажност и лоша проветривост; въздухът в килията е недостатъчен; прозорците и вратите не са изолирани; хигиената на помещенията не съответства дори на минимални изисквания; недостатъчна и с лошо качество е предоставяната храна, което налага ищецът да разходва суми за задоволяване потребностите си от храна, неосигуряване на течаща вода за периода 09:00 - 22 ч. Заявил е, че в затвора имало гризачи и насекоми и администрацията на затвора бездейства при наличие на задължение да осигури нормални и здравословни битови и хигиенни условия на живот, които да съответстват на утвърдените стандарти. Бездействията на администрацията на затвора причинили на ищеца неимуществени вреди - емоционален и битов дискомфорт, потъпкване на човешкото му достойнство. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 148 800 лв. за периода 20.06.2012 г. - 25.02.2015 г. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието да заплати на С. Т. обезщетение в размер на 800 лв. за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода от 20.06.2012 г. - 18.02.2015 г. и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер - 148 800 лв. и за периода 19.02.2015 г. - 25.02.2015 г. Съдът е приел въз основа на анализ на показанията на двете групи свидетели, на писмените доказателства по делото и заключението на назначеното по делото вещо лице, че площта на помещението, в което е бил настанен ищецът в исковия период от 2 години и 8 месеца, е било 16 кв. метра и в него той е пребивавал с още 6 лишени от свобода. Посочил е, че ограниченията, които е бил принуден да търпи ищецът, са надвишавали неизбежното ниво на страдания, присъщо на престоя в местата за лишаване от свобода. Безспорно лошите условия на живот в килията, в които е пребивавал ищецът, са му причинили дискомфорт и потъпкване на човешкото му достойнство. Съдът е уважил възражението на ответника относно качеството на предоставяната храна, като е преценил писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба. Не е установил бездействие на ответника по отношение на задължението да се осигуряват консумативи за почистване на обитаваното помещение и изпиране на облеклото и спалното, както и бездействие на ответника, обуславящо наличие на насекоми и гризачи в помещенията. При тези констатации, съдът е приел за основателни и доказани неимуществени вреди при престоя на ищеца в З. С. за периода 20.06.2012 г. - 18.02.2015 г. /датата на исковата молба/, поради липсата на достатъчна площ на човек в килията и е присъдил обезщетение в размер на 800 лв., при съобразяване на изискванията за справедливост, визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД. В останалата част е отхвърлил предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че в периода 20.06.2012 г. - 25.02.2015 г. С. З. Т. е изтърпявал наказание лишаване от свобода и е бил настанен в килия № 13 на З. С.. Към м. март 2015 г., в нея са настанени 7 лишени от свобода, но за предходния период липсват писмени доказателства за броя на настанените. Данни за това се съдържат в показанията на свидетеля М. С. П.. Същият заявява, че в килията на ищеца винаги е имало настанени по 6 или 7 човека. Спалното помещение е с 2 прозореца, от чиято външна страна, с оглед режимните изисквания, са поставени решетки и метална мрежа. Санитарният възел е отделен със стена и врата. Част от преградната стена е остъклена. Всяко спално помещение е оборудвано със санитарен възел с тоалетна чиния и умивалник. На територията на групата има и общо санитарно помещение, разположено на площ от 3 кв. метра, оборудвано с 3 душа, до което лишените от свобода имат ежедневен достъп от 6:30 ч до 20:00 ч. За изхранването на лишените от свобода се изготвят седмични менюта на база рецептурник. Съобразно получаваните продукти се работи по 3 типови менюта по седмици, които се повтарят през годината. Приложени са 12 седмични менюта за периода 2012 г. - 2015 г., отразяващи вид, количество и калориен състав на храната. Според заключението на СТЕ, изготвено след посещение на килия № 13 в З. С., тя се намира на трети етаж и се състои от две помещения, чиито светли размери заедно със санитарния възел са 4х4 м. или площ 16 кв. метра. През прозореца на килията влиза пряка светлина от северозападна посока. Прозорецът е дървен с единично стъкло и две отварящи се крила. За двете помещения има общ санитарен възел с една тоалетна чиния. В санитарния възел има прозорец, идентичен по вид, размер и местоположение на описания по-горе. Във всяко от двете помещения е монтиран чугунен радиатор. Подовете са с бетон, а стените и таваните са латексово боядисани. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията само по отношение на неимуществените вреди, причинени от липсата на достатъчно площ в помещението, в което е бил настанен Т.. Дори и при недостатъчните доказателства относно броя настанени лица в килията на ищеца през процесния период, налице са данни, подкрепящи извода на съда за недостатъчната площ на килията, в която той е бил настанен. Недостатъчното жизнено пространство през този продължителен период от време дава основание да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради причинения му битов дискомфорт. Размерът на обезщетението е определен правилно от съда. Що се отнася до всички останали оплаквания, те не се установяват от доказателствата по делото. Данните по делото сочат, че администрацията на затвора полага необходимите усилия за предоставяне три пъти на ден на достатъчна по количество и добра по качество храна. Храната се проверява и се дегустира от лекар и дежурен главен надзирател ежедневно, а констатациите се отразяват в нарочен регистър. В килията има отделен санитарен възел и течаща вода, а на етажа - обща баня. Полагат се усилия за поддържане на ред и чистота в помещенията, доколкото средствата и условията в затвора позволяват. Поради това, обосновано съдът е отхвърлил исковата претенцията в останалата и част като неоснователна и недоказана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,