Решение № 11548 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Б. Н. за отмяна на влязло в сила решение 1633/22.11.2023 г., постановено по КНАХД 2144/2023 г. по описа на Административен съд Варна (АС Варна), с което е оставено в сила решение 1090/14.07.2023 г., поставено по АНД 368/2023 г. по описа на Районен съд Варна (РС Варна). В. Б. Н. твърди, че са налице нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при разглеждане на спора в редовните съдебни инстанции, поради което на основание чл. 239, т. 1 АПК иска да бъде отменено решението АС Варна, решението на РС-Варна и делото да се върне ново разглеждане от друг състав на РС - Варна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканият аса изложени в искането за отмяна, към което са приложени писмени доказателства под опис. Не се претендират разноски. Ответникът полицейски орган при Първо Районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Варна оспорва искането по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С решение 1633/22.11.2023 г., постановено по КНАХД. 2144/2023 г. по описа на АС Варна е оставено в сила решение 1090/14.07.2023 г., поставено по АНД 368/2023 г. по описа на РС Варна по реда на чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Районният съд е отхвърлил оспорването на В. Н. против Заповед за задържане на лице 433з-31/10.01.2023 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ на ОД на МВР Варна. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила доколкото задържаната била попълнила декларация, че е запозната с правата си, както и в съответствие с материалния закон, чието правилно приложение предполага наличието на оперативна самостоятелност на полицейските органи при установяване самоличността на лицата, както и на правомощия сами да преценят достоверността на конкретно представеното средство за легитимация. Действащият като касационна инстанция АС Варна е потвърдил законосъобразността на първоинстанционното решение и е приел за неоснователна касационната жалба на В. Н.. С искането за отмяна са представени: подаден сигнал от молителката до министъра на вътрешните работи и писмо с рег. УРИ 36500-64729 от 17.11.2023 г. от директора на ОД на МВР Варна. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, Сиела Норма АД, София, 2012 г ., проф.д-р Ж. С., проф.д-р А. М., проф.д-р О. С., доц.д-р В. П., гл.ас. Р. И., стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая ангажираните в настоящото производство писмени документи са съществували към момента на постановяването на съдебния акт на касационната инстанция, но не са приети като доказателства по делото. Сигналът е изготвен от В. Н. и съдържа описание на факти, които са твърдени от нея и при разглеждане на спора пред РС-Варна, а от 17.11.2023 г. е съставено по повод този сигнал и съдържа информация, че е приет за основателен, но липсват данни, че по него е образувано конкретно дисциплинарно производство и то е приключило с установяване на извършено дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание. Следователно тези писмени документи (включително разписката за доставяне на сигнала) не могат да бъдат възприети като нови доказателства или установяващи настъпването на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК и имащи значение за делото. Не е налице непълнота на доказателствения материал, която да е разкрита след като решението е влязло в сила. Допълнително трябва изрично да бъде посочено, че сигналът от 31.08.2023 г., получен в Министерството на вътрешните работи на 04.09.2023 г., ведно с известието за доставяне, не са представени като писмени доказателства в производството по делото пред АС Варна, независимо, че В. Н. е автор на документа и получател на известието за доставянето му и очевидно е знаела за тяхното съществуване. Писмото от 17.11.2023 г. също е съставено преди постановяване на решението на АС-Варна, но има само информативен характер относно процедури по ЗМВР, доколкото резултатите от проверката по сигнала нямат самостоятелно правно значение. Останалите доводи на молителката за нови обстоятелства, установени в дисциплинарното производство не са подкрепени с писмени доказателства. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно. Страните не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение