Решение № 3510 от 4.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията гр. София чрез юрк. Е. Хайдушка срещу Решение 330 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело 1128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас с доводи за неправилност на същото поради допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно и постановяване от ВАС на друг съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не представя писмени бележки по същество. Ответникът Катрин 2000 ЕООД с [ЕИК] и седалище гр. Бургас, редовно призован, не се представлява. В писмен отговор на касационната жалба и в депозирана по делото писмена молба чрез адв. Събев оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на последната, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по подробно изложени съображения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по предявена от Катрин 2000 ЕООД гр. Бургас срещу Агенция по вписванията гр. София искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 28, ал. 2 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на общо 317,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. по търговско дело 202/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, както и разходи за платена държавна такса по сметка на Окръжен съд Бургас в размер на 16,02 лв., които вреди са резултат от отменения от съда като незаконосъобразен отказ 20190325184748-2 от 29.03.2019 г. на Агенция по вписванията. С определение 2274/17.10.2019 г., постановено по адм. д. 1128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото с мотиви, че е сезиран с иск по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, който в съответствие с чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ е недопустим. Направил е извод, че поради наличието на ефективно средство за правна защита и процесуален ред по ГПК, по който да се реализира претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, исковият ред по ЗОДОВ се изключва. С определение 17199 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. 14088/2019 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е било отменено определение 2274/17.10.2019 г., постановено по адм. д. 1128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на мотивите на ВАС. В определението си Върховният административен съд е приел за неправилна извършената от състава на Административен съд Бургас преценка за недопустимост на предявения от Катрин 2000 ЕООД иск по причина наличието на друго процесуално средство за защита. Изложил е, че съдът е дължал произнасяне по същество на повдигнатия спор, при което да даде отговор на определени въпроси. ВАС е дал указания, че при твърдения за настъпила за ищеца имуществена вреда от дейност на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, административният съд следва да се произнесе по същество дали са налице основания за присъждане на обезщетение. С обжалваното решение в съответствие с мотивите на отменителното определение на ВАС и въз основа на представените по делото доказателства договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за внесена държавна такса, административният съд е приел иска за доказан по основание поради наличието и на трите кумулативни предпоставки противоправно деяние, вреда и причинна връзка между двете. По отношение на размера на иска е счел, че държавната такса и таксата за превод са доказани в размер 16,02 лв., а не 17,00 лв. В съответствие с горното е присъдил в полза на ищеца като обезщетение за имуществени вреди сторените от него разноски общо от 316,02 лв., от които за адвокатско възнаграждение по делото на Окръжен съд Бургас сумата от 300,00 лв. и за внесена държавна такса сумата от 16,02 лв., като е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 317,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно допустимостта на иска е налице влязло в сила определение на ВАС, трето отделение по адм. дело 14088/2019 г., което е задължително и обвързва първоинстанционния съд на основание чл. 235, ал. 2 от АПК. Настоящият състав на касационната инстанция споделя първоначалния извод на състава на Административен съд Бургас за недопустимост на исковата молба, но това е въпрос, който е разрешен с влязло в сила определение на съда, поради което не следва да се преразглежда повторно арг. от чл. 235, ал. 2 и чл. 224 вр. с чл. 236 от АПК. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в дирекция Длъжностни лица по регистрацията, чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията. Агенцията по вписванията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на правосъдието съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията и длъжностното лице по регистрацията, постановило незаконосъобразния отказ за вписване на заявените от ищеца обстоятелства в търговския регистър, е от състава на Агенцията (чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). С изменението и допълнението на специалния закон ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр.105/11.12.2020 г.) въпросът за разноските в съдебните производства по обжалване на откази за регистрация е разрешен занапред, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Заварените производства обаче не са уредени. По съществото на спора искът правилно е приет от първоинстанционния съд за доказан по основание. По делото е установено наличието на всички елементи от фактическия състав за възникване отговорността на Агенцията отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавната такса са доказани, посредством представените пред Административен съд Бургас документи договор за правна защита и съдействие от 04.04.2019 г., според който възнаграждението от 300 лева е платено в брой при подписването му, и документ за заплатена държавна такса. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника, пред Окръжен съд Бургас е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера, предвиден в Тарифата. Процесуалното представителство, осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Ето защо по отношение на претендираната сума пряката и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. Правилно е определен от административния съд и размера на настъпилите за ищеца вреди. В производството пред Окръжен съд Бургас са направени разноски за внасяне на държавна такса в размер на 16,02 лв. и за възнаграждение на процесуален представител в размер на 300 лв., или общо 316,02 лв. Именно в последния размер е уважен и искът на Катрин 2000 ЕООД, като правилно е бил отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 317 лв. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено своевременно искане за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 300 лева, съгласно представения по делото Договор за правна услуга от 02.06.2020 г., където е посочено, че договореното и заплатено в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. С оглед изхода на спора искането е основателно и следва да бъдат присъдени на ответника направените от него в настоящото производство разноски. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение