Решение № 15597 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2020 г.

Решение № 15597 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано по касационна жалба на изпълняваща правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Григорова, против Решение № 564 от 02.03.2020 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 473 по описа за 2019 г., в частта му, с която по жалба на "Финансова къща Кристи" ЕООД, ЕИК 200775199, гр. Пловдив, ул. "Победа" № 21, секция СЗ, бл. 3102, ет. 1, представлявано от управителя В. Динков, е отменен ревизионен акт № Р-16001618003435-091-001/29.10.2018 г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 33 от 18.01.2019 г. на ДД "ОДОП" Пловдив, в частта, с която на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г., 26 362,11 лв. главница и 9 583,58 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Без да обсъди съвкупно с другите доказателства по делото, първоинстанционният съд неправилно кредитирал заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което процесните вземания на дружеството от лихви и неустойки във връзка с дадени два кредита подлежат на 100% обезценка. Въпросните вземания представляват приходи по смисъла на съответния счетоводен стандарт, които по принципа за текущо начисляване е следвало да се осчетоводят през 2014 г. и като това не е сторено, осъществена хипотезата на чл. 78 ЗКПО. Неправилно съдът приел, и че резултатът за данъчния период ще остане непроменен поради просрочието на задълженията по двата договора, щом изпълнението на тези задължения е обезпечено с ипотека. Иска се отмяна на решението и оставяне на РА в сила в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Финансова къща Кристи" ЕООД, чрез адв. Н. Апрахамова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Поддържа, че обосновано първоинстанционният съд приел, че сумата на процесните приходи е следвало да бъде отчетена и като разход за същия данъчен период, поради просрочието на задълженията за удовлетворяване вземанията над 180 дни по двата договора, което именно и вещото лице категорично е установило. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, с който на ревизираното дружество допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2013 и 2014 г. съответно в размер на 1 936,50 лв. и 26 362,11 лв., с прилежащи лихви 900,77 лв. и 9 583,58 лв. В частта на установените задължения за 2013 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени РА в останалата му част първоинстанционният съд е приел, че макар ревизираното дружество да не е осчетоводило като приходи свои ликвидни и изискуеми вземания от лихви и неустойка по два договор за кредит, даден от дружеството съответно на "Медикъл Турист Сървисиз"ООД и на Й. Кичуков, за 2014 г., същата стойност е следвало да се отрази като разход за същия данъчен период поради безспорно доказаното просрочие на задълженията за погасяване на тези вземания над 180 дни. Решението е правилно. Пред административния съд не е било спорно даването на посочените кредити, възникването на вземания за дружеството от лихви и неустойки по тях, които са били ликвидни и изискуеми, както и неотразяването на тези вземания в счетоводството на лицето. Съгласно приетото без оспорване в съдебното заседание на 10.12.2019 г., заключение на съдебно-счетоводна експертиза, дори да са отразени начислените приходи от лихви и неустойка, до края на 2014 г. тези вземания са подлежали на обезценка като загуби в същия размер. Според допълнителното експертно заключение, прието в следващото заседание, съгласно Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, приета от БНБ и Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, в размера на неосчетоводените разходи е следвало да се отразят разходи за обезценка на просрочените с над 180 дни вземания. Последното обстоятелство не се оспорва и се признава на страница предпоследна от касационната жалба. При тези факти, изцяло обосновано първоинстанционният съд е приел, въз основа на експертизите, че финансовият резултат за процесната 2014 г. не би се променил, въпреки счетоводното неотразяване на процесните приходи. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не обсъдил експертното заключение наред с другите доказателства. Пред административния съд не имало никакъв спор по фактите, които са взети предвид от вещото лице при изготвянето на заключенията, а самите заключения са приети без оспорване. Що се отнася до касационното оплакване, че процесните вземания са обезпечени, това не може да е основание за неправилност на решението, защото при евентуално по-късно удовлетворяване на тези вземания, това би било приход на дружеството за следващ данъчен период. По изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната му част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените в касационното производство деловодни разноски в размер на 2 200 лв., съгласно представения списък и доказателствата към него. Възражението на касатора за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно, защото той надвишава незначително минимума по чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение