Решение № 2279 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2019 г.

Решение № 2279 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 256 и чл. 257 (отм.); от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Родопи, чрез процесуалния му представител юрк. Карабов, срещу решение № 810 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 2545/2017 г. на Административен съд София – гр. Пловдив, 13 състав, с което Кмета на община Родопи е осъден да извърши дължимите действия за извозването и предаването на отделените строителни отпадъци по време на принудителното изпълнение на Заповеди № ДК – 02 – Пд – 13 от 1.07.2010 г., № ДК – 02 – Пд – 14 от 1.07.2010 г., ДК – 02 – Пд – 16 от 1.07.2010 г. и ДК – 02 – Пд – 17 от 1.07.2010 г., издадени от Началник сектор Пловдив при РДНСК – ЮЦР и възстановяването на терена в УПИ IV – 887, кв. 52 по плана на с. Брестовица, общ. Родопи, обл. Пловдив на ул. "Христо Ботев" № 17, като е определен срок 6 месеца от постановяване на решението. С решението Община Родопи е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на процедурата – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди и недопустимост на оспореното решение, като посочва най-напред, че съдът се е произнесъл по просрочено оспорване, тъй като последното искане за извършване на действия е от 18.08.2017 г., срокът за оспорване на неоснователно бездействие е 14 дни и съответно подадената жалба на 5.10.2017 г. е просрочена. Твърди и че съдът се е произнесъл извън пределите на оспорване, тъй като е бил оспорен мълчалив отказ, а съдът се е произнесъл по бездействие като е включил в производството и още три заповеди, по които не е било твърдяно бездействие. Посочва и че кмета на община Родопи не е пасивно легитимиран ответник в производството, а такъв е община Родопи, както и че жалбоподателката в първата инстанция не е била активно легитимирана да оспорва. Твърди и липса на предпоставките за да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като посочва, че нормата на чл. 14 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. на МРРБ не вменява в задължение на общините почистването на строителна площадка от строителните материали, получени при премахването на незаконни строежи, а само е предоставил възможност на общините да извърши такива действие. В тази връзка твърди, че е не е налице задължение по закон, което да не е било изпълнено. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно - отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля оспорването. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Н. Ангелова с представен писмен отговор от процесуалния й представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Ответниците Г. Варадинов и И. Варадинов с писмен отговор изразяват становище за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че от доказателствата безспорно е установено, че незаконни постройки с № 1, 2, 4 и 5 са били премахнати принудително от избрана по съответния ред строителна фирма въз основа на влезнали в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, за което са съставени протоколи по образец съобразно Наредба № 13 от 2001 г. Приел е и че от доказателствата, включително приетата СТЕ, е установено, че строителните отпадъци в резултат на принудителното премахване на обектите, се намират на мястото, на което са съществували сградите, като не е извършено отстраняването им, селектирането им и складирането им разделно. Приел е, че съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за управление на строителните отпадъци (ЗУО) Кметът на съответната община отговаря за предаването на отделените строителни отпадъци при принудително премахване на незаконни строежи, като сходно задължение е предвидено в чл. 14 от Наредба № 13 от 2001 г. приел е в тази връзка, че е налице бездействие по изпълнение на задължение, произтичащо от закона, поради което е осъдил кмета на общината да извърши съответното действие. Посочил е, че твърдението на заинтересованите страни в производството Варадинови, че постройките са били премахнати незаконно е неотносимо в това производство. Приел е жалбата срещу незаконосъобразното бездействие е допустима, като е посочил, че в нея изрично е посочено, че се оспорва незаконосъобразно бездействие като е отправено искане до съда да предприеме действия съобразно законовите си правомощия. Приел е и че оспорването не е било просрочено. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на оспореното решение, тъй като съдът се е произнесъл по просрочено оспорване. Видно от жалбата пред първата инстанция е оспореното незаконосъобразно бездействие по задължение произтичащо от нормативен акт, а съобразно чл. 257, ал. 1 от АПК (отм.); , действал към момента на подаване на жалбата, оспорването в тази хипотеза е може да се упражни безсрочно. Следва да се посочи, че тази законова регламентация е възпроизведена в първото изречение на чл. 256, ал. 1 от АПК (след изменението му ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 1.01.2019 г.). Неоснователно е и възражението, че съдът се е произнесъл извън пределите на оспорване. Видно от жалбата, включително петитума, но и титулната й част и съдържанието не е бил оспорен мълчалив отказ, незаконосъобразно бездействие, като съдът се е произнесъл по отправеното искане, което касае бездействие по премахване на строителни отпадъци в УПИ IV – 887, кв. 52 на с. Брестовица, за които от доказателствата се установява, че са в резултат от принудително премахване на незаконни строежи в този УПИ по четири посочени от съда заповеди. Искането е било по отношение на посочения УПИ, поради и което правилно съдът е установил и е посочил, че отпадъците са в резултат на четири заповеди за премахване на незаконни строежи, изпълнени принудителни. Неоснователно е и възражението, че кмета на община Родопи не е пасивно легитимиран ответник в производството, че жалбоподателката в първата инстанция не е била активно легитимирана да оспорва. Съдът служебно съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК определя страните в производство, като в настоящия случай същите са правилно определени съобразно сезирането в жалбата (В този смисъл Определение № 103 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2017 г., I о., докладчик съдията Р. Драганова). Неоснователно е и възражението за липса на предпоставките да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие по задължение произтичащо от нормативен акт. В тази връзка правилно съдът е приел, че е налице бездействие по задължение съгласно чл. 14 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Посочената разпоредба предвижда, че "Окончателното почистване на строителната площадка от строителните отпадъци, получени при премахването на незаконен строеж, и възстановяването на терена се извършва от общината/района по местонахождение на строежа за сметка на адресата/адресатите на заповедта". Видно от текста на разпоредбата същата не е диспозитивна, както твърди касатора, а е императивна. Същата не постановява, че почистването на строителните отпадъци при принудителното премахване може да се извърши от общината/района, а напротив еднозначно посочва, че почистването и възстановяването на терена "се извършва". Използването на императивна форма е основание да се приеме, че посоченото представлява задължение на общината/района за извършване на съответните фактически действия по почистването, като това е за сметка на адресатите на заповедта. Т. е. общината може да си търси направените за почистването разноски от адресатите на заповедта. Това обаче не я освобождава от задължението да предприеме действия в лицето на кмета, който я представлява, по изпълнение на задължението. Правилен е извода на съда, че разпоредба в този смисъл е и чл. 10, ал. 4 от ЗУО. Във връзка с гореизложеното безспорно е налице задължение на касатора, което той не е изпълнил, поради и което е правилен извода на съда за наличие на незаконосъобразно бездействие. Правилно и в тази връзка и предвид правомощията си по чл. 256, ал. 3 от АПК е осъдил административния орган да извърши следващите се действия. Най-накрая правилно съдът е приел, че са неотносими към настоящото производство наведените възражения от заинтересованите страни Варадинови, които включително по представена в настоящото производство писмена защита, касаят възражения за търпимост на сграда № 5, която обаче е наредена за премахване с влезнала в сила заповед, оставена в сила със съдебно решение. Наведените възражения от Варадинови са били относими към производството по оспорване на законосъобразността на заповедта, с която е било наредено премахването на незаконния строеж, но не и в настоящото производство. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,