Решение № 15373 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2020 г.

Решение № 15373 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник, срещу Решение № 53/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 322/2019 г. от Административен съд Ямбол, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените от страната разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Х. Ф., чрез пълномощника си адв. П. Христов от АК – Стара Загора, в писмения си отговор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Пред АС – Ямбол Х. Ф. е оспорил законосъобразността на Уведомително писмо изх. № 02-280-6500/1224 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, съгласно което оторизираната субсидия по подаденото от кандидата заявление с УИН: 28.01.0716/81489 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. е в размер на 0 (нула) лева. Посочената от кандидата 2016 г. е четвъртата година от последно поетия от кандидата агроекологичен ангажимент по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с направление "Биологично растениевъдство". Съдът е приел оспорването за основателно, отменил е уведомителното писмо с изх. № 02-280-6500/1224 от 06.08.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, като е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 10 лв., заплатен депозит за вещо лице в размер на 350 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., или общо сума в размер 860 лева. За да мотивира този правен резултат съдът е приел за установено, че Х. Ф. е регистриран земеделски производител с УРН358034 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), който на 13.06.2016 г. е подал заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 28.01.0716/81489 за кампания 2016 г. и Приложение за кандидатстване по мярка 214 " Агроекологични плащания" (Мярка 214 от ПСР 2007-2013) за кампания 2016 г. с направление "Биологично растениевъдство", като е заявил за подпомагане 5 парцела, с обща площ от 26. 24 ха, от които 3 парцела с обща площ 12. 49 ха с АЕП код: АП03 - Биологично растениевъдство (в с. Воден парцел № 11658-896-34-2 с площ 5. 89 ха; в с. Странджа парцел № 69674-225-8-2 с площ 3. 98 ха и парцел № 69674-804-2-2 с площ 2. 62 ха) и 2 парцела с обща площ 13. 75 ха с АЕП код: АП08 - Биологично растениевъдство в преход (в с. Горска поляна парцел с № 17097-927-38-3 с площ 10. 76 ха и в с. Странджа парцел с № 69674-640-13-2 с площ 2. 99 ха). Приел е още, че на 16.09.2016 г. Ф. е депозирал в ОД на ДФЗ - Ямбол уведомление за настъпили форсмажорни обстоятелства, заведено под вх. № 02-281-6500/231, към което е представил Удостоверение за произшествие рег. № 352/13.09.2016 г. на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Елхово, от съдържанието на което е установено, че възникналия, на 09.09.2016 г., пожар в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, е обхванал земеделски земи с номера: БЗС 69674-225-6-1; БЗС 69674-225-8-2 и БЗС 69674-225-5-1; попълнено на същата дата /16.09.2016 г./ Заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства във връзка подаденото Заявление за подпомагане с УИН 28.01.0716/81489, регистрирано в ДФ "Земеделие", както и Удостоверение за същите обстоятелства от кметския наместник на с. Странджа, регистрирано с вх. № 02-281-6500/238 от 24.09.2016 г. в ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол. С жалба вх. № РД-02-4090/20.12.2016 г., депозирана в Министерството на земеделието и храните Х. Ф. е поискал корекция на допустимия слой като е посочил възникналото форсмажорно обстоятелство - пожар в землището на с. Странджа, общ. Болярово, засегнал БЗС 69674-225-6-1; БЗС 69674-225-8-2 и БЗС 69674-225-5-1. На жалбата е отговорено с писмо изх. № 94-3488/09.01.2017 г. от Директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделски парцели" в МЗХ. С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-280-6500/1224 от 06.08.2019 г. кандидатът е уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 по подаденото от него заявление и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. е в размер на 0 лева. Въз основа на тази фактическа установеност и заключението на назначената по делото експертиза съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентно длъжностно лице, при хипотезата на делегирани правомощия, в кръга на предоставената му компетентност, но при допуснати съществени процесуални нарушения - на предписаната от закона форма, при неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, без да са взети предвид и обсъдени възраженията и представените доказателства за настъпило форсмажорно обстоятелство от заявителя, и в тази връзка при несъответствие с материалноправните разпоредби на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с останалите доказателства по делото и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на решението си съдът е взел предвид единствено заключението на вещото лице, като е пренебрегнал останалите доказателства по делото. На първо място заключението на експерта не е било оспорено от страните и е прието от съда като компетентно и обективно дадено. На следващо място, то се базира на проверените от него факти и обстоятелства, както и на приложените в административната преписка писмени доказателства, относими към възложените му задачи – данните за Специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние"; данните за процесния физически блок; данните от подадените уведомления и жалби; данните от специализираната теренна проверка на ФБ 69674-225, проведена на 12.09.2016 г. и протокола от проверката; графични данни за състоянието на "допустимия слой" във физическия блок преди и след проверката, както и данни за 2015 и 2016 г. Тъй като съдът не е констатирал противоречие между изводите на вещото лице и наличните по делото писмени доказателства, обосновано е приел заключението като обективно и компетентно и се е позовал на него. Неоснователни са възраженията на касатора и досежно нормативно възприетата специфика в характера и предназначението на приложимия специализиран слой. Страните не спорят, че БЗС № 69674-225-8-2 с цялата си площ попада извън предадения от МЗХ за 2016 г. допустим слой, но съдът е посочил вярно, че след подаване на заявлението за подпомагане /на 13.06.2016 г./, при възникналото форсмажорно обстоятелство парцелът е бил опожарен, за което ДФЗ и МЗХ са били своевременно уведомени, т. е. в нормативно установения срок. Това обстоятелство не е било взето предвид от административния орган, който не е приложил правилно и относимата правна уредба. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на процесните имоти с код АП08 оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма. Едва в съдебната фаза на производството административният орган, чрез своя процесуален представител, е допълнил мотивите му чрез излагане на фактически обстоятелства, каквито липсват в акта. Досежно парцелите, заявени в преход ДФЗ – РА е посочил, че не са спазени "базовите изисквания" с препращане към чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. без да посочи кое конкретно базово изискване не е спазено, за да може съдът да провери законосъобразно ли е приложена методиката за отказ или намаления. Съгласно приложения по делото Сертификат № 31760, издаден от контролиращото лице, единия от парцелите е в преход, който е завършил на 01.10.2017 г., а другият - в преход, който е завършил на 24.05.2017 г., което прави твърдението на органа, че 2016 г. е четвърта поредна година от последно поетия от кандидата агроекологичен ангажимент по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с направление "Биологично растениевъдство", спорно. Нарушението на формата на акта винаги е основание за неговата отмяна, тъй като засяга правото на защита на страната. Настоящият състав на ВАС, Пето отделение, намира необходимо да посочи и следното по отношение на цитираната в уведомителното писмо Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, посочена като правно и фактическо основание в обяснителните бележки към колона 7 от административния акт за приемането от органа на неспазени базови изисквания: Методиката е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми органът придава обратно действие на Методиката, която е приета през 2017 г., приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления през предходна година. Няма данни нормативният акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Отделно от това, самото издаване на оспореното уведомително писмо 3 години след изтичане на 2016 г., която е четвърта година от последно поетия от ответника по касация агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" е незаконосъобразно, защото противоречи на принципа за бързина и процесуална икономия, закрепен в нормата на чл. 11 от АПК и гласящ, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-кратко време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно, поради което като такова ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените в настоящата инстанция разноски, е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, като на Ф. бъдат присъдени 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от ДФЗ. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от Х. Ф. адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение