Решение № 1482 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2020 г.

Решение № 1482 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Бобошево (ОбС Бобошево), подадена чрез адв. Ангелов, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 61/22.03.2018 г. по административно дело № 19/2018 г. на Административен съд- Кюстендил (АС Кюстендил/ АСК), изменено с Решение № 1/02.01.2020 г. по административно дело № 19/2018 г. на Административен съд- Кюстендил. Касационният жалбоподател- ОбС Бобошево счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и явно несправедливо. Твърди, че е завършен фактическият състав на реституционното производство. Били представени неоспорени писмени доказателства, че имотът е общински. Моли да се отмени обжалваният съдебен акт и да се потвърди оспореното решение на ОбС- Бобошево, като законосъобразно. Претендира и да се присъдят разноски по делото. Ответникът- Областен управител на Област Кюстендил, в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение- за правилно и обосновано. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Ответникът в съдебно заседание, чрез старши юрист Радославова, моли да се остави без уважение касационната жалба на Общински съвет Бобошево и се потвърди обжалваното решение на Административен съд- Кюстендил, като правилно, обосновано и законосъобразно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение от АС- Кюстендил. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред АС Кюстендил е образувано по жалба на Областния управител на Област Кюстендил, обективирана в Заповед № РД-30-23/16.01.2018 г., с която на основание чл. 32, ал. 2 изр. първо и ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 изр. второ предл. второ от ЗМСМА, се оспорва като незаконосъобразно Решение № 410 от 28.12.2017 г. на Общински съвет- Бобошево, в частите му по отношение на ПИ № 177031, а именно: раздел І т. 2; раздел ІІ т. 2; раздели ІІІ и ІV само по отношение на ПИ № 177031, поради противоречието му с императивните норми на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 58, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредбата/ на Община Бобошево и § 14, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Съдът е разгледал жалбата и е постановил решение, с което е отменил Решение № 410/28.12.2017 г. от Протокол № 35/28.12.2017 г. на проведено заседание от 28.12.2017 г. на Общински съвет– Бобошево, в частите му по отношение на ПИ № 177031, а именно: раздел І т. 2; раздел ІІ т. 2; раздел ІІІ т. І. – само по отношение на ПИ № 177031, като незаконосъобразни. В частта за разноските е осъдил Общински съвет- Бобошево да заплати на Областна администрация Кюстендил дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. С допълнителен съдебен акт- Решение № 1/02.01.2020 г. по адм. дело № 19/2018 г., Административен съд- Кюстендил е допуснал поправка на явна /очевидна/ фактическа грешка в диспозитива на Решение № 61/22.03.2018 г., като в същото, където е посочено "раздел ІІІ и І. – само по отношение на ПИ № 177031", следвало да се чете "раздел ІІІ и ІV – само по отношение на ПИ № 177031". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от Протокол № 35 на проведеното на 28.12.2017 г. заседание на ОС– Бобошево е видно, неколкократно да са правени опити от страна на общината, съответно ОбС, да се сдобият с решение за възстановяване на правото на собственост на процесния имот, но такова не се представя в съдебното производство. Установил е, че в акт за частна общинска собственост № 20 от 14.03.2003 г., отнасящ се за имот № 177001, от който процесният имот следва да е образуван, като правно основание е било посочено Решение № Б1274 от 03.11.1998 г. на ПК Бобошево /вкл. и скица № К19025/08.07.2003 г., т. е. същата не е съществувала към датата на постановяването на решението/. Под този № Б1274 от 03.11.1998 г. обаче, съществували две решения с различно естество. Първото от тях е така нареченото "признавателно решение", с което се признава правото на възстановяване на 43 имота, сред които е и този под № 177001, описан в т. 1, но само с типовите му характеристики, както следва: "нива от 300 /триста/ дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. Бобошево в м. "Мирковски поток", при граници /съседи/...................., заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с други акт за общ. собственост". Приел е за обосновано становището на представителя на оспорващия, че мотивите в процесното решение на ОбС– Бобошево са бланкетни и непълни, като заявеният интерес за закупуването на оспорения имот, не е бил достатъчен мотив. Не се сочели никакви конкретни параметри по това искане – финансова обосновка, брой работни места, период, в който ще бъдат открити и т. н. Преценил е, че в случая, с Решение № 410/28.12.2017 г. ОбС– Бобошево е дал съгласие за продажба на ПИ № 177031, без да има влязло в сила решение, с което се изменя или допълва годишната програма за управление и разпореждане с имоти– общинска собственост по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост. В заключение съдът е счел оспореното Решение № 410/28.12.2017 г. на ОбС - Бобошево, в частите му по отношение на ПИ № 177031, за прието в противоречие с материалния закон. Така постановеното решение на АС Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Административният съд правилно е преценил за незаконосъобразно оспореното Решение № 410/28.12.2017 г. взето с Протокол № 35/28.12.2017 г. от Общински съвет- Бобошево, в частите му по отношение на ПИ № 177031, с което е дадено съгласие за продажба на земеделски имоти- ПИ № 128001 и ПИ № 177031, намиращи се на територията на землището на гр. Бобошево, Област Кюстендил, при първоначална цена в публичен търг с тайно наддаване. В мотивите на съдебния акт съдът обосновано е приел, че решението на Общински съвет- Бобошево противоречи на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Преди да се вземе решение за разпореждане с имота ОбС– Бобошево не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е изяснено дали и по какъв начин е приключила процедурата по възстановяване на имота, за да се извърши неговата продажба. Правилно съдът е преценил, че от доказателствата представени по делото не се установява наличието на решение за възстановяване на собствеността в полза на община Бобошево по отношение на ПИ № 177031 или имота, от който е образуван същия. От страна на общината, съответно ОбС, неколкократно са правени опити да се сдобият с решение за възстановяване на правото на собственост на процесния имот, но такова не е представено в съдебното производство. По делото не се е установило започналото реституционно производство да е приключило успешно с краен акт. Правилно решаващият съд е преценил, че посоченото решение не индивидуализира подлежащите на възстановяване имоти с точния им размер, граници и съседи, за разлика от решението за възстановяване на правото на собственост, чиито предпоставки са уредени в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Решение № Б1274/03 11. 1998 г. на Поземлена комисия гр. Бобошево, с приложен акт за общинска собственост на Община Бобошево не дава основание да счита, че Община Бобошево е собственик на имот № 177001. Видно е, че Акт за частна общинска собственост № 539/16.12.2014 г. за ПИ № 177031, е поправка за имот № 177001. Освен това Решение № Б 1274 от 03.11.1998 г., не индивидуализира имота, съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и неговия правилник. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие удостоверяващо възникването, изменението и погасяването на правото на общинска собственост по аргумент от чл. 5 от Закона за общинската собственост. В случая общината не е доказала осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се позовава, поради факта, че е налице незавършила реституционна процедура. Неоснователен е доводът на касатора, че обстоятелството, че към адм. акт не е приложена скица не променя правната същност на решението, и евентуално би могло да се разглежда като незавършен фактически състав. За да се издаде скица на земеделски имот в реални граници, следва процедурата по неговото възстановяване да е приключила. Финализирането й е с издаване на решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и скица на имота, заверена от поземлената комисия. Съдържането на самото решение е нормативно- определено в разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действително по делото е налице скица за процесния имот, но няма данни за завършване на фактическия състав на реституционното производство по отношение на имот № 177001, от който е образуван имот № 177031. Не е налице последващо възстановително решение за процесния имот. Правилно съдът е приел, че ОбС не може да се разпорежда с ПИ № 177031, тъй като само влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен акт за собственост върху имота. На следващо място правилно адм. съд е преценил, че разпоредителни действия с общински имоти, следва да бъдат отразени, като такива в годишната програма за управление и разпореждане с имоти– общинска собственост по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост. Следва само да се добави, че в противен случай се нарушават принципа на публичност и прозрачност по чл. 12 АПК и този на предвидимост по чл. 13 АПК, които се гарантират и осъществяват с приемането и оповестяването на програмата по чл. 8, ал. 9 ЗОС. При тези данни по делото, адм. съд, като е приел за незаконосъобразно оспореното решение на ОбС Бобошево и го е отменил е постановил съдебно решение, съответстващо на приложимия материален закон. С оглед на горното, Върховният административен съд намира решението на адм. съд за правилно и същото следва да се остави в сила. При този изхода на делото следва да се уважи направеното искане на ответника за присъждане на разноски, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, които следва да се заплатят от страна на оспорващия на Областна администрация Кюстендил. Същото следва да се определи в размер на 100 /сто/ лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд трето отделение