Решение № 8691 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Ламбев, срещу решение 596 от 04.02.2021 г. по адм.дело 8238 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него по жалба на И. Павлова е отменена негова заповед 1670 от 10.08.2020 г., с която на основание чл.106, ал.1, т.6 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение, както и за неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна. Ответната страна по касационната жалба - И. Павлова оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.П. Василев и депозирано становище по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски, като представя доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед 1670 от 10.08.2020 г. на изп.директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл.106, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Павлова. Тя е заемала длъжност "главен експерт", с ранг II младши, длъжностно ниво 6, в дирекция "Селскостопански пазарни механизми", отдел "Пчеларство, мляко и интервенция". Със заповедта е разпоредено и плащане на обезщетение за неспазване срока на предизвестие. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че служебното правоотношение на И. Павлова е било прекратено със заповед 529 от 27.10.2017 г. на изп.директор на ДФ "Земеделие" за длъжност "главен експерт" в дирекция "Селскостопански пазарни механизми", отдел "Пчеларство, мляко и интервенция". Тази заповед е отменена с влязло в сила решение 5361 от 03.09.2018 г. по адм.дело 12759 по описа за 2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение 10475 от 29.07.2020 г. на ВАС, пето отделение, като лицето с молба от 04.08.2020 г. е поискало да бъде възстановено на работа в изпълнение на посочените съдебни актове. Със заповед 1666 от 07.08.2020 г. на изп.директор на ДФ "Земеделие" лицето е възстановено на работа, като тази заповед й е връчена на 10.08.2020 г. На същата дата е издадена и оспорената сега пред АССГ заповед за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на щата. По делото са представени и обсъдени като доказателства длъжностната характеристика на длъжността, заемана от лицето и заповед 03-РД-2415 от 10.08.2020 г. за утвърждаване на новото щатно разписание, която е от същата дата, на която лицето се е явило, за да започне работа и на която дата е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Представено е и прието като доказателство и поименното щатно разписание, както и докладната записка от 10.08.2020 г. по повод предложената промяна. Тя е за дирекция "Селскостопански пазарни механизми" и е във връзка "с необходимостта от обезпечаване на работа, за по-добра функционалност при организацията и изпълнение на заложените дейности", като конкретно се предлага една щатна бройка за длъжност "главен експерт" от отдел "Пчеларство, мляко и интервенция" да бъде трансформирана в "старши експерт" и да бъде прехвърлена в отдел "Методология", което е направено и с промененото щатно разписание. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискващата се от закона форма и съдържание, но е материално незаконосъобразна, като са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона, като следва да се посочи, че се явява и в нарушен на принципа по чл.6, ал.1 от АПК, според който административният орган трябва да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл.146, т.5 от АПК. Действително извършеното "съкращаване" на длъжността на държавния служител, което е резултат на направена реорганизация или вътрешно преструктуриране е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й. В случая органът по назначаването е изменил длъжностното разписание, издал е заповед за възстановяване, за която лицето е уведомено на дата, която съвпада с датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а и са връчени в един ден и същ ден. Очевидно органът по назначаването формално е предприел действия по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, но действията му са били насочени към прекратяване на служебното правоотношение на лицето. Налице е възстановяване на заеманата длъжност след предходното прекратяване на служебното правотношение, което обаче е формално и органът по назначаването не е изпълнил задължението си по чл.122, ал.1 от ЗДСл. Издаването на двете заповеди сочи и на недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаването, което е и в противоречие с целта на закона. Правилна е преценката на съда за допуснато нарушение на чл.122 от ЗДСл, изискващ възстановяване на държавния служител на предходната длъжност, което изисква фактическо допускане до работа с възможност за осъществяване на правата и задълженията по служебното правоотношение. Незабавното изменение на длъжностното разписание и издаването на оспорената заповед в случая не с цел реорганизация и оптимизация на дейността на администрацията, а единствено - ново прекратяване на служебното правоотношение на лицето. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съгласно представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,