Решение № 2628 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2011 г.

Решение № 2628 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от"Агро-КП" ЕООД, с. Градешница, представлявано от управителя Петко Георгиев Хаджийски, чрез пълномощника-адв. Боряна Тончева от АД"Петков и Тончева", против решението от 24.03.2011 г., постановено от Административен съд-Монтана, II състав, по адм. д. № 568/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на "Агро КП" ЕООД, с. Градешница, представлявано от управителя Петко Георгиев Хаджийски, срещу Заповед № 442/27.09.2010 г. на директора на ОД"Земеделие"-Монтана, с която е разпределено ползването на земите по масиви в землището на с. Охрид, община Бойчиновци, област Монтана, за стопанската 2010-2011 г., като неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като противоречащо на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Административният акт не е мотивиран и не почива на действителните факти и обстоятелства от значение за случая, поради което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаването на адм. заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като не е определен правилно кръга на страните в процеса. В конкретния случай страни в процеса по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК са собствениците, наемателите и арендаторите на зем. земи в землището на с. Охрид, подали декларации по реда на чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай не всички лица, подали декларации по чл. 69 и чл. 70 са адресати на оспорения акт. Някои собственици са заявили жиланието си да ползват имота в реални граници, които имоти са с обща площ от 54.499 дкр. Касаторът счита, че тези лица също са адресати на заповедтта и е следвало изрично да се изложат мотиви уважено ли е искането им или не. Неконституирането на тези лица в адм. производство е довело до нарушаване на съдопроизводствените правила и ограничаване на правото им на защита в процеса. Процесната заповед е издадена и в противоречие с материалния закон: При издаването на заповедта административният орган не се е съобразил с критериите по чл. 37в, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, а именно: 1.правото на ползване на отделния масив се предоставя на ползувателя с най-голям дял арендована/наета земя в масива, 2.частта от масива, за която няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се предоставят на ползвателя с най-голям дял арендована/наета земя в съответния масив. Тези правила, съгласно СТЕ, не са спазени относно масиви/изброени/, в които касаторът е с най-голям дял. От друга страна, на същия са определени за ползване земи в масиви/изброени/, в които няма най-голям дял. Освен това части от един масив са предоставяне на повече от един ползувател, като най-напред са определени за разпределение имотите на фирмите с най-малко площи. Видно от доказателствата по делото, разпределението се е извършвало по правила, приети от комисията, които нямат характер на нормативен акт и не биха могли да дерогират норма от закон. Дори и да се приеме, че е следвало да се прилага начин на разпределение, различен от законовия и описан в СТЕ, то този принцип не е проведен последователно. Законът е издигнал в принцип комасирането, като ползването по масиви има предимство пред ползването в реални граници, съгласно чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Административният орган не е мотивирал възможността да обособи масиви чрез изключване от тях на имотите, собствеността върху които е възстановена. Не може да се приеме, че цялото землище на селото, с изключение на включените в заповедта площи, се състои от имоти, които са възстановени в съществуващи стари или възстановими граници. Ответната страна-Директорът на ОДЗ-Монтана, с подробен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. От заинтересованата страна Йордан Цветанов Петров е постъпило писмено възражение, с което опровергава изложеното в касационната жалба относно получените от него земи, но заявява, че като цяло е съгласен, че не са спазени разпоредбите на закона при издаването на заповедта. Останалите заинтересовани страни: Валери Иванов Видов, Веселин Иванов Вълов, Габриела Иванова Петрова, Зарко Първанов Иванов, Иво Валериев Иванов, Маргарита Тодорова Димитрова, Зора 85" ЕООД и "Лид Инвест" ООД, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба по същество считам за неоснователна. Решението на Административен съд - Монтана е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Постановено е при изяснена фактическа обстановка в съответствие с доказателствата по делото и приетата съдебно техническа експертиза. Оспорваната заповед на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Монтана, е издадена от компетентен орган при спазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Заповедта е мотивирана съгласно изискванията на закона, като фактическите и правни основания за издаването й се съдържат в посочените приложения и доклада на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същите са неразделна и съпътстваща част към съдържанието на административния акт, поради което оплакванията за процесуални нарушения не следва да се споделят от касационната инстанция. При липса на споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, комисията изцяло се е съобразила с целта на закона при разпределението на обработваемите площи, чрез окрупняване на отделните масиви, като е запазила интересите на всички ползватели и на тези с по-малък дял, при спазване на разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1, т. 2 и ал. 4 от ЗСПЗЗ. В случая са неоснователни и доводите на касатора относно преценката на съда по приложение на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ. Това изискване се прилага при спазване на ограничението за пропорционално разпределение земеделските земи включени в масивите, което е предвидено с разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Именно такава е и целта на закона - да гарантира справедливо разпределение на ползване на земеделските земи, в случаите при които не е налице споразумение между собствениците и/или ползвателите. При това положение решаващият съд правилно е преценил, че оспорваната заповед на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Монтана е издадена в съответствие с материалния закон и обосновано е отхвърлил жалбата срещу нея. Предвид на изложеното считам, че оспорваното съдебно решение на Административен съд - Монтана на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, включително приетата и неоспорена СТЕ и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон. Неоснователни и неотносими са и доводите в касационната жалба за допуснати съществени наушения на процесуалните правила от съда. Съгласно чл. 37в, ал. 2,пр. 4 от ЗСПЗЗ, в споразумението не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, поради което е неоснователен доводът, че собствениците, подали декларации за ползване на имотите си в реални граници е следвало да бъдат страни в производството и че неконституирането им е довело до нарушаване на административнопроизводствените правила и ограничаване правото им на участие в процеса. Освен това, жалбоподателят не може да предявява чужди права пред съд и да мотивира жалбата си с права на трети лица. Ако имоти на собственици, които са подали декларация, че ще ползват имотите си в реални граници, са включени неправомерно в споразумението, респективно-когато не е подписано такова-в разпределението, извършено от адм. орган, те имат самостоятелно право да оспорват заповедта по ал. 4 на директора на ОДЗ за разпределение на масивите. Съгласно константната съдебна практика, мотивите на адм. орган могат да бъдат изложени и отделно от заповедста, в предхождащи я документи, които са посочени като основание за издаване на адм. акт, както е в случая. При издаването на заповедта адм. орган се е позовал на доклад на комисията, назначена със заповед № 235/31.05.2010г-на директора на ОДЗ-гр. Монтана. Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон поради несъобразяване с разпоредбите на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗСПЗЗ, "когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1,както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на пролзването по масиви до 15 август но съответната година, по следния ред: 1.правото на ползване на отделния масив се предоставя на ползувателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земя в масива. 2.площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларация от собствениците им по реда на 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендувана/наета зем. земя в съответното землище. Видно от цитираните разпоредби, правото за предоставяне ползването по отделни масиви се предоставя на ползвателя с най-голям дял земя, но пропорционално на площта, която същият има право да ползва. Същият не може да претендира предоставяне за ползване на всички масиви, в които има най-голям дял земя, ако се нарушават правата на останалите ползуватели и той би получил при прилагане на посочените изисквания на земя, която е в повече от тази, за която е установил валидни правни основания за ползване. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горнотно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV- то отделение,