Решение № 8768 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2016 г.

Решение № 8768 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2016 г., V о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от И. В. В. срещу решение № 1987 от 23.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2700 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че постановеното съдебно решение не съответства на действителното правно положение. Направените от решаващия състав изводи касаят единствено процедурата по налагане на административното наказание, без да се разгледа по същество нито едно от закрепените в оспорения индивидуален административен акт нарушения. Липсват мотиви, относно извода на съда, че изложените в оспорената заповед фактически и правни основания са налице. Съдът не е изложил данни, чрез кои точно доказателства са установени нарушенията, включително тези, за които липсват приложени доказателства и които сами по себе си не са нарушения. При излагане на правните изводи на съда не са обсъдени отделните дисциплинарни нарушения. Във връзка с първото и второто нарушение, посочени в заповедта, съдът не е анализирал поставянето на резолюция върху цитираните в оспорената заповед докладни, представлява ли вземане на отношение или не, както и какво точно отношение е следвало да се вземе. По четвъртото нарушение в съдебния акт не се установява какво точно е извършеното от него нарушение – командированото от него лице в какво качество е било изпратено, кой е нарушеният нормативен акт, за чия сметка е било командировано лицето, както и дали обучението касае само служителите на Министерство на вътрешните работи (МВР) или има отношение към Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). По петото нарушение, в разрез с чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), не са посочени нормативните разпоредби, които е нарушил, което нарушава правото му на защита. Прави искане решението решението да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, по съществото на спора, с което атакуваната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски, в това число адвокатски хонорар. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Прави искане към съда тя да бъде оставена без уважение, а решението на тричленния състав на ВАС, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че делото следва да бъде върнато на друг състав на съда, с указания по прилагането на закона. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното в настоящето производство решение № 1987 от 23.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2700 по описа за 2015 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлено оспорването на И. В. В. срещу заповед № 8121 К-81 от 20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи и В. е осъден да заплати на МВР сума в размер на 400, 00 лв. За да постанови решението си съдът е изложил, че с обжалваната заповед № 8121 К-81 от 20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР във връзка с пар. 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР на И. В. В. – доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта е посочено, че се издава по повод извършени пет отделни дисциплинарни нарушения от страна на И. В. В., а именно: 1) Не е взел отношение по данни, отразени в докладна записка рег. № 4581 р-1367 от 13.03.2014 г. на зам. -декана на факултет "Полиция" за допуснато нарушение от началника на сектор "Международно сътрудничество", с което е омаловажил извършеното деяние, а същевременно е изпратил докладната записка до служителя, срещу когото са изнесени данни за извършено нарушение за вземане на отношение – деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина – омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР; 2) Поставил е резолюция върху докладна записка рег. № 4581 р-1674 от 21.03.2014 г., която показва, че е установил данни за извършено дисциплинарно нарушение и в същото време не е взел отношение по случая - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР; 3) Изготвил е предложение рег. № 458100-534 от 09.05.2014 г. до председателя на Съвета на ректорите и Национална агенция за оценка и акредитация, както и писмо рег. № 458100-768 от 13.06.2014 г., с което е предложил да бъде избран член на Акредитационния съвет, без Академичния съвет на Академията на МВР да е обсъждал и вземал такова решение – деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина – превишаване на правомощия по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР; 4) Със заповед № 4581 к-176 от 12.06.2014 г. е командировал началника на сектор "Международно сътрудничество" с цел провеждане на обучение без лекторът да е отговарял на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба за професионално обучение на служителите от МВР и обучението не е било планирано по реда на наредбата, с което е нарушил вменено му с длъжностната характеристика основно задължение – да се разпорежда с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материални средства. Неизпълнявайки това свое служебно задължение е допуснал нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР; 5) С резолюция върху докладна записка рег. № 4581 р-059 от 22.07.2014 г. е разпоредил на факултетния съвет да включи в дневния ред предложения за обявяване на конкурси за академични длъжности, без да са налице законови основания за това, като по този начин е допуснал внасянето на необосновани и противоречащи на нормативната уредба предложения на факултетния съвет - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина – неизпълнение на служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. Съдът е посочил, че за всяко от тези дисциплинарни нарушения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В решението е посочено, че повод за налагане на дисциплинарното наказание на В. е извършена проверка в Академията на МВР, разпоредена със заповед № 8121 з-750 от 20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С нея са установени данни за неправомерни действия от служители на Академията. Изготвена е справка рег. № 8121 р-33960 от 20.11.2014 г. до министъра, като в нея са констатирани описаните пет дисциплинарни нарушения извършени от В. и е дадено предложение до министъра да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо държавния служител. На 21.01.2015 г. И. В. е поканен да се запознае с обобщената справка. Депозирани са негови писмени обяснения с рег. № 4581 р-205 от 12.01.2015 г. Министърът се е запознал с обобщената справка на 26.11.2014 г., като въз основа на нея е издал оспорената заповед № 8121 К-81 от 20.01.2015 г. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в рамките на установените срокове по ЗМВР, като заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Приел е, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че изложените в оспорената заповед фактически и правни основания са налице. Посочил е, че доводът на жалбоподателя за неизвършване на дисциплинарните нарушения се опровергава от събраните в хода на производството доказателства, предоставени с преписката от административния орган. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. В оспореното решение подробно са посочени съдържанието на заповедта, както и извършените действия в хода на дисциплинарното производство. Изложени са изводите, мотивирали съда да приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същевременно в решението не се съдържат фактическите установявания и правните изводи на съда, относно материалната законосъобразност на атакувания акт. С обжалваната в първоинстанционното производство заповед на служителя е наложено дисциплинарно наказание по повод пет отделни дисциплинарни нарушения. В представената от административния орган преписка по издаването на акта се съдържат документи, приети като доказателства по делото, касаещи деянията приети за дисциплинарни нарушения и послужили като основание за издаване на заповедта. Същите не са обсъдени в решението, съответно съдът не е изложил мотивите си, поради които е приел, че от тях се установяват посочените в оспорената заповед фактически и правни основания. Поради това направеният в решението извод, че оспорването трябва да бъде отхвърлено, е необоснован. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отхвърлянето на жалбата, при липса на фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав