Решение № 6930 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт И. Зарева, против решение 169 от 26.01.2024 г., постановено от Административен съд Видин, по адм. д. 102/2023 г.. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва като необоснован извода на съда, че административният орган не е обсъдил искането за изменение на договора с вх. 02-050-2600/1573 от 04.11.2022 г. от Адан-Н ЕООД. Поддържа, че в отказа се съдържат подробни мотиви за недопустимостта на искането поради това, че с него се засяга основната цел на дейността и предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г./Наредба 9 от 21.03.2015 г., Наредбата/ и договора за предоставяне на финансова помощ. Изразява становище, че дадените от БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните Видин предписания категорично не се отличават със сложност и финансова тежест, дотолкова, че да не могат да бъдат изпълнени в посочения в тях срок. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички представените по делото доказателства в тяхната връзка и логическа последователност, защото от приложените документи се установява, че предписанието на БАБХ на 29.01.2020 г. не е било изпълнено, бенефициерът е изчакал подписването на Анекс 1 към договора през март 2020 г. и окончателното плащане по договора през юни 2020 г., междувременно са били унищожени 8 сгради от животновъдния обект, а едва след това подпомаганото дружество официално е заявило, че е настъпил форсмажор с приемането на Наредба 44 през 2020 г. Необосновано според жалбоподателя и в противоречие с представените доказателства е заключението на съда, че е следвало да бъде съобразено началото на Ковид пандемията и числеността на персонала на Адан-Н ЕООД, тъй като предходното искане на дружеството е касаело датата на заселване на обекта със свине, а не промяна на бизнес плана по отношение намаляване броя на работниците в стопанството. На последно място касаторът реферира към постановения пълен отказ от финансиране с решение за отказ 03-РД/2632 от 27.03.2021 г. по заявление за подпомагане с вх. BG06RDNP001-5.001-0036 с инвестиционно намерение Инвестиции в биосигурност и превенция от заразяване в отговор на новите изисквания за отглеждане на животни в свинеферма в [населено място], община Видин. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата Адан-Н ЕООД, при което да бъде оставено в сила отмененото уведомително писмо с изх. 02-050-2600/1673 от 02.12.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Направено е искане за присъждане на разноските в двете съдебни инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът "Адан-Н" ЕООД оспорва касационната жалба чрез упълномощения адвокат С. Костов, който в писмен отговор пледира за нейната неоснователност и за оставяне в сила оспореното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат С. Костов и адвокат П. Антонов, които развиват съображения, че мерките, по които е могло евентуално свиневъдният обект да бъде приведен в съответствие с Наредба 44 от 2006 година за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, са по проекти, чиито плащания са извършени след изтичане на сроковете по посочената наредба. Поради това, според процесуалните представители, икономическият оператор не е бил в състояние да отстрани последиците от настъпилите непредвидими обстоятелства. Претендира се присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед формулираното искане за изменение в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ административният орган е следвало да обсъди по същество дали са налице предпоставките на чл. 19д АПК. Участващият по делото прокурор намира, че в процесния случай касаторът е обосновал защо исканото изменение би било недопустимо с оглед предпоставките на чл. 52, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., без да обсъди законовите предпоставки по чл. 19д АПК и чл. 39 ЗУСЕФСУ. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 169 от 26.01.2024 г., по жалба на Адан Н ЕООД, е отменено уведомително писмо с изх. 02-050-2600/1573 от 02.12.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което отказва сключване на анекс на договор 05/04/1/0/02218 от 04.09.2017 г.; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне съобразно дадените указания; Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Адан Н" ЕООД сумата от 2615,00 лв. разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Видин е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия със заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата форма, със съдържание в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му, но е постановен при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в конкретния случай административният орган въобще не е обсъждал искането с вх. 02-050-2600/1573 от 04.11.2022 г. на Адан Н ЕООД по същество, т.е. неговата основателност, а е отказал изменение на договора с формални мотиви, че са налице посочените в чл. 52, ал. 2 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. основания. Според съда доводите на органа са изложени като евентуални събития, които биха настъпили, в случай че бъде изменен договорът, а твърдението, че вече е бил сключен един анекс, поради настъпилото форсмажорно обстоятелство Африканска чума по свинете, не е достатъчно основание да се откаже отново това искане. В тази връзка първостепенният съд е изложил, че по делото са били събрани достатъчно доказателства за наличието на епизоотия през 2019 г., в резултат на която през месец септември на същата година са унищожени всички 4136 броя свине в свинефермата, а от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-ветеринарна експертиза безспорно е установено, че острото вирусно заболяване не позволява отглеждането на животни до две години от изтребването им, което принципно положение е пряко е засегнало жалбоподателя. Съдът е съобразил, че изменението на Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти /Наредба 44 от 20.04.2006 г./ от 17.01.2020 г. е влязло в сила веднага и съответно се е наложило незабавно изпълнение. Обсъдил е показанията на свидетеля - служител в БАБХ, според които се е налагало цялостно решение по реорганизация на свинефермата, стопанисвана от Адан Н ЕООД, за да отговоря на новите изисквания, въведени в резултат на Африканската чума по свинете, независимо че преди измененията на наредбата свинефермата е отговаряла на нормативните изисквания. Като обстоятелство с правно значение, съдът е преценил, че Анекс 1 е сключен в ден, предхождащ обявяването на пандемията от COVID-19 в Република България. Изрично е посочил, че в административната преписка изобщо не се съдържат доказателства за числеността на служителите в дружеството след епизоотията през 2019 г. и Ковид пандемията от обявяването ѝ през март 2020 до издаването на процесния административен акт, при положение, че преди сключване на договора са били средно 30 души, съответно органът не е изследвал как тези събития са се отразили на заетостта. Решаващите изводи на съда са, че административният орган, вместо да съобрази разпоредбата на чл. 19д АПК, критериите за непреодолима сила, дефинирани в Регламент (ЕС) 1306/2013 и да обсъди значителното изменение на обстоятелствата преди сключване на договора и Анекс 1, бланкетно е приел, че исканото изменение ще доведе до нарушение на чл.52, ал. 2 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане становищата на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е установил, че Адан Н ЕООД е бенефициер по договор 05/04/1/0/02218 от 04.09.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 Инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за изпълнение на одобрен проект за модернизация на свинеферма, със срок до 36 месеца, който проект предвижда инвестиции и в селскостопанска техника- прикачен инвентар във връзка с изпълнение на бизнес плана. Общата изплатена сума по сключения договор е размер на 608866,48 лева, като въз основа на доказателствата по делото съдът е установил, че същата е използвана по предназначение за изпълнение на одобрения проект, както в частта за модернизация на свинефермата, така и в частта, касаеща обработката на земеделски земи. Между Адан Н ЕООД и ДФЗ не е имало друг действащ сключен договор, тъй като договор 05/183393/00121 от 11.07.2018. за предоставяне на държавна помощ Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете е бил прекратен с допълнително споразумение от 26.10.2022 г., поради обективна невъзможност за изпълнение, а по подадено от дружеството проектно предложение Инвестиции в биосигурност и превенция от заразяване в отговор на новите изисквания за отглеждане на животни в свинеферма [населено място], община Видин е постановен отказ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 03-РД/2632 от 17.08.2021 г. От доказателствата по делото се установява още, че общия брой на отглежданите животни към 07.12.2016 г. е 3009 броя, а след сключването и започналото изпълнение на процесния договор поради установено заболяване Африканска чума по свинете, въз основа на Заповед V-187/18.09.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Видин, в животновъдния обект на дружеството са били унищожени 4136 броя свине, за което обстоятелство ДФЗ е бил уведомен с писмо вх. 02-2600/6781 от 06.11.2019 г. На 07.01.2020 г. управителят на Адан Н ЕООД е декларирал, че не по-късно от 30.11.2022 г. ще постигне капацитета за заселване със свине, съобразно условията на административния договор 05/04/1/0/02218 от 04.09.2017 г., в резултат на което е сключен Анекс 1 от 12.03.2020 г, според който в срок до 30.11.2022 г. следва да бъде възстановен броя на животните и той да достигне 333 бр. свине-майки и едва след това на 24.04.2020 г. е извършено последното плащане по проекта. Първостепенният съд е разгледал и последващото искане с вх. 01-123-2600/239#1 от 26.08.2020 г. за ново удължаване на договора с 18 месеца до 30.05.2024 г. във връзка с пандемията от COVID -19, по което е бил постановен отказ с изх. 01-123-2600/239#4 от 15.10.2020 г. Решаващият съд е съобразил обнародваното на 17.01.2020 г. в ДВ изменение на Наредба 44 от 20.04.2006 г., в резултат на което, с Предписание 1/26.03.2021 г. считано от същата дата, ОДБХ е забранила свинефермата на Адан Н ЕООД да се заселва със свине до привеждането ѝ изискванията на наредбата за въвеждане на мерки за биосигурност. ДФЗ е уведомен за предписанието с писмо вх. 02-2600/2133 от 06.04.2021 г., като след изискване на разяснения се е произнесъл със становище с изх. 02-2600/2133#5 от 26.07.2021 г., според което ограничението на БАБХ за заселване със свине не е извънредно събитие, а в случай че дружеството в качеството си на страна по сключения договор изпълнява задълженията си добросъвестно с грижата на добър стопанин, констатациите на БАБХ не биха представлявали непредвидимо събитие, а последиците от него биха били предотвратими, доколкото разрушените сгради могат да бъдат възстановени. Атакуваният в настоящото производство административен акт е постановен във връзка с писмо с вх. 02-050-2600/1573 от 04.11.2022 г., с което Адан Н ЕООД е поискало, на основание чл. 39, ал.1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, чл.19a, ал.1 АПК и чл. 23, ал.1, т. 4 от административния договор да бъде сключено допълнително споразумение към него, като отпаднат задълженията му, свързани само с експлоатацията на сградите финансирани по мярката и отглеждането на свине, а в останалата част договорът да продължи да действа и да се изпълнява, както и до момента. Оспореното уведомително писмо с изх. 02-050-2600/1573 от 02.12.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което отказва сключване на анекс на договор 05/04/1/0/02218 от 04.09.2017 г., е издадено при позоваване единствено на правни основания от Наредба 9 от 21.03.2015 г. - чл.52, ал. 4, предложение второ, във връзка с чл. 52, ал.2, т.1 и т.2. Както основателно е отбелязал първоинстанционният съд, органът не е обсъдил нито приложението на чл. 19д АПК, нито критериите за наличие на непреодолима сила, съгласно Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета /Регламент (ЕС) 1306/2013/. Нещо повече - в мотивите на процесния отказ липсва произнасяне включително относно наличието на предпоставките на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, според които административният договор, включително одобреният с него проект, може да бъде изменян и/или допълван по инициатива на управляващия орган или по искане на бенефициента, когато това се основава на свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в съответната програма. Одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента и извън случаите по ал. 1. Промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1. В случая издателят на обжалвания отказ е формулирал фактически основания, които са относими единствено към целите на подпомагането и заложените финансова показатели в бизнес плана, без обаче да е съобразил, че сградите, предмет на исканото изменение не могат да функционират без реализация на основната производствена дейност /отглеждането на свине/, тъй като поддържането им е акцесорна дейност. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, първостепенният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната връзка и логическа последователност, включително дадените от БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните Видин предписания и последиците от тях за стопанството на ответното дружество. Основателно в тази връзка съдът е посочил, че макар сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ вече да е бил изменян вследствие на установената през 2019 г. Африканска чума по свинете, това не е пречка епизоотията да бъде преценявана като основание за последващо изменение, включително защото е имала за резултат изменения в приложимата нормативна уредба. Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти е обнародвана в ДВ, бр. 5 от 17.1.2020 г., като според § 25 от Преходните и заключителните разпоредби животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се привеждат в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31.12.2020 г. Посочените нормативни изменения, влизането в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и наложената забрана за извършване на подпомаганата дейност от държавен орган /Предписание 1/26.03.2021 г. на ОБДХ/ въобще не са били преценявани от административния орган като непреодолима сила по смисъла на § 1, т. 23а от ДР на Наредба 9 от 21.03.2015 г. във връзка с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Епизоотията е изрично посочена сред основанията, при които за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика стопански оператор може да се позове на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, а съгласно съображение 5 от мотивите на Регламент (ЕС) 1306/2013 изброените, в чл. 2, параграф 2 от регламента хипотези на непреодолима сила и извънредни обстоятелства не са изчерпателни, а националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. В случая невъзможността на бенефициера да продължи да извършва дейността по отглеждане на свине, предвид доказателствата за тяхното унищожаване/убиване, в частност невъзможността да възстанови броя, предвиден в Анекс 1 от 12.03.2020 г. срок, представлява непреодолима сила, тъй като са налице извънредни и непредвидими обстоятелства - наред с епизоотията са въведени нови нормативни изисквания с Наредба 44 от 2006 г., обявена е извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и е постановена забрана за заселване на свинефермата. Поради това следва да се приеме, че административният орган не е направил анализ на конкретния случай, при съобразяване на съображение 5 от мотивите и на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013, какъвто анализ дължи. Не намират правна опора възраженията на касатора, че дадените от БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните Видин предписания категорично не се отличават със сложност и финансова тежест, дотолкова, че да не могат да бъдат изпълнение в посочения в тях срок. В проведеното пред първата съдебна инстанция заседание назначеното вещо лице е заявило, че от огледа на свинефермата може да се установи, че за привеждането ѝ в съответствие със сега действащите правила е необходима инвестиция от над 2 милиона лева. Същевременно по делото е безспорно установено, че сключеният договор 05/183393/00121 от 11.07.201 г. за предоставяне на държавна помощ Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете е бил прекратен, а по подаденото от Адан Н ЕООД проектно предложение Инвестиции в биосигурност и превенция от заразяване в отговор на новите изисквания за отглеждане на животни в свинеферма [населено място], община Видин е постановен отказ от финансиране. Ето защо следва да бъде споделена тезата на процесуалните представители на ответното дружество, че единственият шанс за отстраняване на непредвидимите икономически фактори, е изтеглянето на нов кредит. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на сторените в касационното производство разноски, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение е основателно. Предвид направеното от касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед фактическата и правна сложност на спора, същото следва да бъде редуцирано до размер от 3000 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,