Решение № 251 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 429/2012 г.

Решение № 251 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 429/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. А. Й. А. и Г. М. А., и двамата от [населено място] чрез адв. П. Т. - АК Б. обжалват и искат да бъде отменено въззивно Решение № V-24 от 1.03.2012 г., постановено по гр. възз. д. № 2276/2011 г. на ОС-Бургас. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално-правния въпрос: съществува ли правна възможност за придобиване по давност на недвижим имот - частна общинска или държавна собственост в периода 1.06.1996 г. до 1.06.2006 г. с оглед разпоредите на чл. 86 ЗС /отм. и § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр. 46 и бр. 105/2006 г., тъй като дадения от въззивния съд отрицателен отговор е в противоречие с Решение № 558 от 7.01.2010 по гр. д. № 269/2010 г. на ВКС-II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК няма подаден писмен отговор от ответника по касация - [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 146 от 4.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. на РС - Несебър по отхвърления иск за собственост, предявен срещу [община] на недвижим имот: ПИ с идентификатор * в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв. м. с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна, едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25 кв. м. - ПИ идентификатор *, едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв. м. - ПИ с идентификатор *, с твърдения за придобивно основание- давностно владение, започнало от 1.09.1992 г. и изтекло към 1.06.2006 г. Прието е, че ищците, като "купувачи " по неформално сключен договор за покупко-продажба от 1.09.1991 г. от А. Н. Ч./ С. Н./, не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност, тъй като не са доказали, че техния праводател и продавач е бил собственик на имота, липсват данни друго физическо лице или кооперация да са били собственици на имота, поради което на основание чл. 6 ЗС/ ред. от 1990 г. / имотът като общинска собственост е попадал в приложното поле на чл. 86 ЗС. (отм.) С посочената съдебна практика - Решение Nо 558/07.01.2012 г. в тълкувателните мотиви се приема, че възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за периода 1.06.1996 г. - 1.06.2006 г. с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ЗИ на ЗС/ ДВ. бр. 46 и 105/2006 г./ следва да се приема в смисъл, че "давностният срок за придобиване на недвижими имоти - общинска публична собственост спира да тече към 31.05.2006 г., с оглед разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС/ ДВ. бр. 46 и 105 /и това е последният ден в който изтича. При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот- недвижима частна общинска собственост, срокът, които би дал основанието - при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от които срокът следва да е започнал да тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 1.06.1996 г. Към този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ. бр. 33/1996 г.- в сила от 1.06.1996 г., според която редакция не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното- в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост. " Възприемайки изцяло изложените съображения, настоящият състав счита и, че критериите за преценка коя собствеността е такава на гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17 на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ. бр. 77/1991 г./и конкретно на § 6 на ПЗР на закона за изменения на чл. 6 ЗС. Безспорно от гл. т. приложение на закона е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което "собствеността на държавата и на общините е публична и частна "и разпоредбата на чл. 86 ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ. бр. 31/1990 г./, на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ. бр. 33/96 г. в сила от 31.05.1966 г. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение - т. е. от 1.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост. С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ. бр. 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., се прие отново, че "давността да се придобие по давност държавен или общински имот /без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1 изм. ДВ. бр. 105/2006 г. / датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 1.06.2006 г. Ищците са се позовали на давността като придобивно основание, поддържайки и доказвайки осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 1.09.1992 г., при владението получено /предадено/ от Сбивш собственик" С. Н. /А. Ч./ до настоящият момент. Установяват, че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерението, че упражняват съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственици, допуснати в имота от лицето -бивш собственик. [община], в хода на производството не провежда защита на оспорване на факти, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по давност на недвижими имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, без да се представа АОбС, а по отношение на сградата се поддържа теза, че съгласно чл. 11 ЗН, без спор, че А. Ч. е собственик, след неговата смъртта, при липса на други наследници по закон, собственик е станала държавата. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и без да се съобразят събраните по делото доказателства, както и липсата на такива за факти, за които съдът е приел, че няма спор, което налага неговата отмяна. Изводите на решаващия съд, без да бъде съобразено, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот - общинска собственост след 1.06.1996 г. касаят само публичната общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост, са в нарушение на закона и даденото тълкуване на задължителната съдебна практика на ВКС по приложение на цитирания закон. След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл. 131 ГПК, че за времето от 1993 г. до момента на завеждане на иска, ищците А. Й. А. и Г. М. А. упражняват владението на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор * в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв. м. с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна, едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25 кв. м. - ПИ идентификатор *, едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв. м. - ПИ с идентификатор *, за период по -дълъг от 10 години, спокойно и необезпокоявано демонстрирайки поведение на собственици, че за същия имот, въпреки поддържаната теза на ответника няма издаден АОбС, а дори и да би се приело, че имотът, към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 и ЗМСМА, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва, че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на ЗИДС - т. е до 1.06.2006 г., като такъв имот е могъл /принципно /да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. При данните по делото, на ищците следва да се признае правото на собственост по отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от тях основание - придобивна давност за времето до 1.06.2006 г. Като се зачете факта на присъединено владение от праводателя А. Ч., упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение за период по-дълъг от 10-години и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към 1.06.2006 г. собствеността на този имот е била придобита на оригинерното придобивно основание. След като собствеността на земята е надлежно придобита от ищците, то следва да се признае, че е придобито и правото на собственост по отношение на построеното в терена - а именно на постройката от 31 кв. м. При развитите съображения, настоящият състав намира, че следва да постанови ново решение, като признае на ищците претендираното от тях право на собственост, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия