Решение № 189 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2010 г.

Решение № 189 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "ЕДИС" ООД гр. Добрич, подадено от управителите му Драгомир Николов Драганов и Емил Димитров Стоянов, за отмяна на влязло в сила определение № 141/18.05.2010 г. на Административен съд - Добрич по административно дело № 203/2010 г., оставено в сила с определение № 9151/01.07.2010 г. на Върховния административен съд по административно дело № 7840/2010 г. Обосновава се теза за наличието на отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК, като се твърди, че визираното определение на Добричкия административен съд противоречи на влязлото в сила решение № 28/13.03.2009 г. по административно дело по описа на същия съд. Ответникът Кмета на Община гр. Добрич, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на искането за отмяна. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила определение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният с него съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като определението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 4 от същия член. Определенията на ВАС, оставящи в сила определения на административните съдилища, не подлежат на самостоятелна отмяна отделно от първоинстанционния съдебен акт, защото нямат собствени извънпроцесуални последици, а са само условие за влизането му в сила. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията на управителите на "ЕДИС" ООД за такова противоречие обаче са неоснователни. Делата са водени по жалби срещу различни административни актове. С определението, чието отмяна се иска, е оставена без разглеждане жалбата на "ЕДИС" ООД срещу мълчалив отказ на Кмета на Община гр. Добрич по подадено заявление с вх. № 70-00-214/29.01.2010 г. (с правно основание чл. 14, ал. 1 от НРУПППО) за ползване на общински имот за сезонна тераса за обект "Нещото", находящ се в гр. Добрич, ул. "Страцин" № 2, като в мотивите му е констатирано, че действително е формиран мълчалив отказ на компетентния да се произнесе орган, но това не е кмета на общината, а главния архитект, на когото кметът е препратил заявлението по компетентност (в същия дух са и мотивите на оставилото го в сила определение на ВАС, в което се уточнява изрично, че не е налице мълчалив отказ на кмета, защото е препратил заявлението на главния архитект по компетентност). С решението, за което се твърди, че това определение му противоречи, е отменен по жалба на "ЕДИС" ООД отказа на Кмета на Община гр. Добрич, обективиран в писмо с изх. № 7-0-00-78/26.01.2009 г. (да разпореди образуване на производство и изпрати преписката на компетентния да се произнесе главен архитект), и е разпоредено връщане на преписката на Община гр. Добрич за образуване на производство по реда на Наредбата за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на Община гр. Добрич, което да приключи с краен акт, издаден от главния архитект на Община гр. Добрич или упълномощено от него длъжностно лице по съществото на искането, направено от "ЕДИС" ООД гр. Добрич със заявление с вх. № 70-00-78/20.01.2009 г. (с правно основание чл. 14, ал. 1 от НРУПППО за ползване на общински имот за сезонна тераса за обект "Нещото"). Определението, чиято отмяна се иска, не противоречи на цитираното решение, защото е относимо към заявление от 2010 г., с което се претендира ползване на общински имот за сезонна тераса за обект "Нещото" през 2010 г., и което заявление при това е надлежно администрирано от кмета към компетентния да се произнесе по съществото му орган - главния архитект на общината. Предмет на решението е отказа на общинския кмет да администрира заявление от 2009 г. за ползване на общински имот за сезонна тераса за обект "Нещото" през 2009 г., към компетентния главен архитект. Горното обуславя извода, че липсва идентичност на искането по делата. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Посочените като противоречиви съдебни актове имат различен предмет. Обстоятелството, че обект на оспорените пред съдилищата административни актове е един и същ недвижим имоти, не обуславя извод за идентичност на делата. Поради това, не са налице противоречиви съдебни актове, единият от които - неправилен, при която хипотеза същият би подлежал на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли, защото не е налице идентичност на искането и твърдяното противоречие на актовете, които имат различен предмет. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,