Решение № 1949 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11978/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. Х., гражданин на Ирак, по народност [заличен текст], против решение 22897/08.11.2024 г., постановено по адм. дело 8658/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. И. Х., гражданин на Ирак, по народност [заличен текст] против решение 8477/12.08.2024 г. на председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на процедурата. В проведеното интервю чуждият гражданин е заявил, че е напуснал Ирак нелегално през 2023 г., заедно със съпругата си и двете си малолетни деца. Останали са около 20 дни в Турция, а от там, с помощта на трафиканти преминали нелегално в България на 08.10.2023 г., като достигнали магистралата. Междувременно децата му се разболели и Х. бил принуден да спре една кола. Хората в нея се обадили на полицията. Пристигналите полицаи ги откарали в РПЦ на ДАБ, в гр. Любимец. Посочил е още, че трафикантът ги заплашвал и искал повече пари, за да ги отведе до Германия. Затова Х. и семейството му тръгнали с него. Малко преди границата със Сърбия, трафикантът ги изоставил, казвайки им, че вече са в Сърбия. Там те били задържани отново от полицията и върнати в гр. Любимец. Х. е обосновал напускането на страната по произход с мотива, че селото, в което живее е близо до границата с Турция. Турската армия непрекъснато бомбардира този район и вече 27 души са загинали. Посочил много терористи, които отвличат хора. Децата са травмирани и не могат да живеят спокойно. В страната си на произход, оспорващият не е посочил да е имал проблеми заради своите религия, раса, етническа или политическа принадлежност. По делото е представена информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразява да се предостави закрила на чужденеца. Като доказателства по делото на АССГ са приети справки ЦУ-1009/01.04.2024 г. и ЦУ-1885/30.08.2024 г., съставени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак и Иракски Кюрдистан. Административният орган посочил, че от събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Ирак, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че К. И. Х. не е бил арестуван заради своите религия, раса, етническа или политическа принадлежност. Съдът е сметнал, че в случая проблемите на чужденеца, доколкото такива наистина съществуват, касаят обстоятелства, които не кореспондират с основанията за предоставяне на международна закрила и не могат да обосноват други изводи, освен тези направени от председателя на ДАБ. Изложеното е мотивирало съдът да приеме, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е споделил мотивите изложени в решението на административния орган и го е приел за законосъобразно и в тази част. Посочил е, че дори да се приеме, че К. И. Х. и семейството му са живели в район, където наистина е имало бомбардировки, което не било доказано, за тях е съществувала възможността, да се преместят в друг район на Иракски Кюрдистан, където съществуват условия за нормален живот, при който те биха имали достъп до здравеопазване, социални услуги и образование. Така мотивиран съставът е приел, че в страната на произход на К. И. Х. има условия за сравнително безопасен и нормален живот, а причините за напускането на Иракски Кюрдистан са с генезис, изключващ предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Неоснователни са касационните упреци, че на Х. не е дадена възможност да представи бежанската си история в нейната цялост. Видно от протокола обективиращ проведеното интервю на чуждия гражданин са зададени въпроси, които той е отговарял, като ясно е разбирал смисъла им. Х. е отговорил на всеки от тях, като от въпроси номер 7, 8, 14, 15, 16 става ясно, че на лицето е дадена възможност за изложение. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е нелегално е влязъл в Турция и е пребивавал в Истамбул и Одрин. След което нелегално е преминал и границата на Република България с трафикант. Искал да останат в България, за да имат спокоен живот децата му. Отделно по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Ирак достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оглед което в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила. Правилно съдът е отбелязал, че за чуждия гражданин и семейството му е била налице възможност да се преместят в друга част на Иракски Кюрдистан. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение