Решение № 14716 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2009 г.

Решение № 14716 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началник митница Кюстендил против решение № 151 от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 547 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, в частта му, с която е изменено решение № 48 от 3.10.2007 г. на началник митница Кюстендил за определена митническа стойност на внесена стока - четириколесен мотоциклет "Хонда", модел "Ранчър", потвърдено с решение № РМ-4405-0120 от 8.01.2008 г. на директора на РМД-София, като е намалена митническата стойност на внесената стока на 5 550 лв. и е намален размерът на дължимите митни сборове съответно : мито -419, 22 лв. и ДДС - 709, 44 лв. и митницата е осъдена да плати 135 лв. деловодни разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния и процесуалния закони. Доводите са сведени до твърдения за спазване на всички процесуални правила при постановяване на решението от началника на митницата и за липса на основание за присъждане на разноски в тежест на митницата. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част. Ответникът "Шарлот" ЕООД, с управител Ивайло Динев не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № 48 от 3.10.2007 г. на началник митница Кюстендил за определена митническа стойност на внесена стока - четириколесен мотоциклет "Хонда", модел "Ранчър", потвърдено с решение № РМ-9405-0120 от 8.01.2008 г. на директора на РМД-София. За да отмени частично посоченото решение съдът се е позовал на неоспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което пазарната стойност на внесения мотоциклет е в размер на 5 250 лв., която сума заедно с безспорните 300 лв. за транспортни разходи формира митническа облагаема стойност в размер на 5 550 лв. и върху тази стойност дължимият размер на митни сборове е съгласно диспозитива на съдебното решение. Решението е правилно. Съгласно задължителните указания на отменителното решение на ВАС, първо Да" отделение, първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато съществено нарушение на чл. 102 от ППЗМ, което да е от естество, само по себе си, да прави издадения административен акт незаконосъобразен. Съдът е съобразил приложимата за случая нормативна уредба на Регламент ЕИО № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на общността - чл. 29-31 и съответстващите им разпоредби на чл. 34-39 от ЗМ и чл. 65-79 ППЗМ. Обосновано е приел, че представеното пред съда заключение за съдебно-автотехническа експертиза, при липса на доказателства за плащане на "договорената стойност", както и на стойност на идентични или сходни стоки, внесени в същия момент, определя справедлива пазарна цена на внесения мотоциклет, която следва да се вземе предвид при определяне на митническата облагаема стойност. Съобразена е забраната на чл. 37, ал. 2, т. 3 ЗМ цената на внесената стока да се определя по цената й на вътрешния пазар на страната на износа. Основателно е оплакването за частична неправилност на решението в частта за разноските. Направените от адресата на митническия акт разноски за цялото съдебно производство са в размер на 110 лв. (50 лв. държавна такса и 60 лв. депозит за вещо лице). Процесният акт е изменен, а не отменен изцяло и на жалбоподателя не е следвало да се присъжда цялата сума на направените разноски, а само съобразно уважената част на жалбата. Материалният интерес на отменената част на митническия акт е в размер на 706, 40 лв. и съобразно тази част, при общ материален интерес по делото в размер на 1 926, 06 лв., на жалбоподателя е следвало да се присъдят разноски в размер на 40, 34 лв. Решението, в частта му за разноските, с която е присъдена сума над този размер следва да се отмени като неправилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение