Решение № 10908 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2013 г.

Решение № 10908 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 161/28.01.2013 г. по административно дело № 3866/2012 г., Варненският административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на Силвия Йорданова Пенева против РА (Ревизионен акт) № 271104573/27.03.2012 г. по описа на ТД на НАП - Варна, поправен с РА № П-271104573/1.10.2012 г., потвърден с решение № 599/21.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна (погрешно в диспозитива е изписано Велико Търново) при ЦУ на НАП; 2) осъдил Силвия Йорданова Пенева да заплати на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Силвия Йорданова Пенева. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество, като се отмени обжалваният пред първоинстанционния съд ревизионен акт в оспорената му част. Ответникът по касация не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд част на процесния ревизионен акт на Силвия Пенева са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за 2008 г. и 2009 г. и лихви върху тях за невнасянето им в срок. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му и правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на ДОПК, КСО, ЗДДФЛ, ЗБДОО, ЗЗО и НООСЛБГРЧ в приложимата редакция). Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния ревизионен акт) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на съдебното решение. Силвия Пенева през процесните периоди без прекъсване е упражнявала дейност като адвокат - самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и е внасяла дължимите от нея авансови осигурителни вноски в минимален размер. Жалбоподателката е подала годишни данъчни декларации (ГДД) за 2008 г. и за 2009 г., в които е декларирала облагаем доход за тези години, но не е определила годишна изравнителна вноска. Окончателният размер на месечният й осигурителен доход е определен по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО за периода, през който е упражнявала трудова дейност през предходната година и въз основа на доходите, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ, съобразно чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧ, въз основа на което органът по приходите е определил правилно окончателните вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за 2008 г. и 2009 г. Общият размер на осигурителния доход е обект на годишно довнасяне, тъй като върху избраният осигурителен доход са внасяни авансови осигурителни вноски и месечните размери на осигурителния доход следва да се изравнят. Независимо от различните месечни реални постъпления от адвокатската професия (един месец по-високи, друг по-ниски), единственият допустим начин нормативно да бъде определен годишният осигурителен доход, е различните месечни постъпления да бъдат уравнени, като се вземе средно месечния доход, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски. Чл. 6, ал. 8, изр. първо от КСО не конкретизира начина за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход, но разпоредбата посочва, че това се отнася за периода, през който е упражнявана трудовата дейност и въз основа на данните, декларирани в справката към ГДД. В изречение второ на чл. 6, ал. 8 от КСО е предвидено, че окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход в срока за подаване на данъчна декларация. От горното следва изводът, че годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се отнася за целия календарен период, през който е упражнявана дейността, а не само за месеците, в които са придобити доходи от нея. Цитираната нормативна уредба има за цел да обезпечи регулярно погасяване на задълженията към ДОО и равномерно разпределение на осигурителната тежест. При съобразяване на целта и духа на закона ежемесечните осигурителни вноски на самоосигуряващите се лица могат да се третират само като авансово внесени, защото по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО вноски се дължат върху целия осигурителен доход, получен за съответния период от календарната година. Като е достигнал до същите изводи, Варненският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон и актуалната практика на Върховния административен съд е преценил жалбата до него за неоснователна. От изложеното явства, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.