Решение № 3509 от 4.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Електроразпределение Север АД, чрез адв. Л. Мачева-АК Велико Търново, редовно упълномощена от Адвокатско дружество Величков, Желязков и Партньори, против Решение 4818/14.07.2022 г., постановено по адм. дело 8575/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-577/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, за което излага съответните доводи. Иска отмяна на съдебния акт и на решението на КЕВР, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез упълномощен адвокат, поддържа жалбата и претендира разноски. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Н. Бошнаков, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от Електроразпределение Север АД (ЕР Север, оператора) против Решение Ж-577/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от Закон за енергетиката (ЗЕ), на Електроразпределение Север АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да изготви становище за условията и начина за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа, с местонахождение [населено място], Община Ветрино, УПИ ХХ-549, кв. 55 съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, или да проведе процедура по отказ за присъединяване, спазвайки изискванията на чл. 90 от Наредба 6; 2. В 7-дневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 да информира КЕВР. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че на 11.01.2021 г. Н. Бошнаков е подал до ЕР Север искане за проучване условията за присъединяване на посочения по-горе обект към електроразпределителната мрежа, като изрично е декларирал, че ще се възползва от преференциите по чл. 31 и чл. 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), произведената енергия няма да се ползва за собствено потребление и срокът за изграждане на обекта е 30.06.2021 г. При разглеждане на представените документи са установени неточности и до клиента е изпратено уведомително писмо с изх. 5640537/21.01.2021 г. за тяхното отстраняване. На 27.01.2021 г. от Н. Бошнаков е била представена нова бланка Искане 5656059 от същата дата за проучване условията за присъединяване на фотоволтаичната електрическа централа към електроразпределителната мрежа, ведно с изисканите документи. Със Становище ПВИ-54/03.02.2021 г. относно срока и условията за присъединяване ЕР Север е определило техническите параметри на условията за присъединяване, но в раздел VI.2 е посочило, че на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ и чл. 116, ал. 3 от ЗЕ, съоръженията по т.II.2 ще се изградят от ЕР Север съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г. В същия раздел е уточнило, на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 и с оглед предотвратяване влошаването на техническите показатели на електроснабдяване с електрическа енергия на съществуващите обекти в района, присъединяването ще е технически възможно след изграждане на необходимите съоръжения съгласно одобрена инвестиционна програма на оператора за 2024 г. В раздел VII.5 е посочено, че становището е със срок на валидност 6 месеца от датата на неговото издаване и служи за издаване на разрешение за строеж. Становището е било обжалвано пред КЕВР по съображения, че действащото законодателство не предвижда разпределителното предприятие да определя по свое усмотрение срок за присъединяване съобразно собствената си инвестиционна програма. Поискано е КЕВР да издаде задължителни указания на дружеството, с цел обектът да бъде присъединен в разумен срок. КЕВР е изискало становище от оператора, който в свое писмо от 15.06.2021 г. е посочил, че клиентът не отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ, тъй като заявената централа е с мощност 30 кW, а мощността на обекта на клиент в имота на централата е монофазна 6 кW; имотът се намира на повече от 400 м от трафопоста, по дължината на преминаващия в района клон ниско напрежение от въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН); BMНН е конструирана за монофазни клиенти, каквито са съществуващите такива в района и в голямата си част е конструирана (проектирана и изпълнена) непълнофазно, за нуждите на селото; за присъединяване на заявената централа от 30 кW, следва да се изгради нова пълнофазна въздушна мрежа НН с подходящо сечение и допустимо токово натоварване, за целите на присъединяване в трифазна симетрична генерираща система, съгласно разпоредбите на чл. 94 от Наредба 6. С новата мрежа ще се гарантира качеството на електрическата енергия, доставяна към клиентите и пренасяна от производителите към клиентите. При нова пълнофазна мрежа, отклонението на напрежението и несиметрията на напрежението ще бъде в допустимите граници, посочени в Показатели за качество на електроснабдяването, издадени от Държавна комисия за енергийно регулиране, м. юни 2004 г. КЕВР приела, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. във връзка с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ Комисията дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това. В мотивите на оспореното решение било прието, че ЕР Север е смесило процедурите по чл. 90 и чл. 91 от Наредба 6 от 24.02.2014 г., като е следвало или да издаде законосъобразно становище по чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, или да проведе процедура по отказ от присъединяване в съответствие с чл. 90 от Наредба 6. Изложено било, че посочването в становището, че присъединяването ще бъде възможно след изграждане на съоръжения съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г. е незаконосъобразно, тъй като становището е със срок на валидност само 6 месеца и няма да важи до реализирането на инвестиционната програма на ЕР Север. Прието било още, че на практика дружеството, макар да е определило условията за присъединяване, всъщност е издало отказ по смисъла на чл. 90 от Наредба 6. Този извод е бил мотивиран с обстоятелството, че новият срок е императивно посочен, а не е договорен между страните в съответствие с горната разпоредба. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-577/04.08.2021 г. е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Раздел Втори на Наредба 6 от 24.02.2014 г. В конкретния случай Н. Бошнаков е подал до Електроразпределение Север АД заявление за услуга, изразяваща се в искане за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, на обект за производство на електрическа енергия ФЕЦ с мощност до 30 kW, но при разглеждане на подаденото заявление електроразпределителното дружество е смесило института на отказ по чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 и този по издаване на становище по чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, като макар да е определило условията за присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа, всъщност е издало отказ по смисъла на чл. 90 от Наредба 6, посочвайки изрично, че присъединяването ще бъде възможно след изграждане на съоръжения съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г. В заключение съдът посочил, че КЕВР правилно е уважила жалбата на Бошнаков срещу становището на електроразпределителното дружество, и съответно правилно е дала указания, които следва да се изпълнят в указания срок, поради което жалбата на ЕР Север против Решение Ж-577/04.08.2021 г. е неоснователна, на което и основание е отхвърлена. Също така жалбоподателят е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. Обжалваното съдебно решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата наредба, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Правилно административният съд е посочил, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014 г. да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. В настоящия случай, с изготвеното и предоставено Становище с изх. ПВИ-54/03.02.2021 г. от Електроразпределение Север АД, наред с определените условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, е отказано по смисъла на чл. 90 от Наредба 6 на заявителя присъединяване на обекта в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, като незаконосъобразно е посочен императивно друг срок на присъединяване, който поставя потребителя в невъзможност да изпълни своите инвестиционни намерения, предвид краткия срок на валидност на становището. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени и операторите не могат да поставят други допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на законовите изисквания. В становището си ЕР Север е нарушило посочените разпоредби, тъй като нито е постановило изричен мотивиран отказ за присъединяване, нито е предложило нов срок за договаряне, нито е издало писмено становище за присъединяване в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация. Решението на комисията, с което операторът е задължен да избере една от двете предвидени, съответно в чл. 90 и в чл. 91 от Наредбата възможности, в рамките на които може да действа законосъобразно, правилно е преценено от съда като съответстващо на закона. Дали ЕР Север може или не може да отказва присъединяване на обект по чл. 24 от ЗЕВИ е извън предмета на спора в конкретния случай. Неоснователни са и доводите на касатора, че решението е в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са доводи, че съдът не е изложил мотиви, не е обсъдил възраженията на страните и не е разгледал материалите по делото. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилност на решението. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че КЕВР в решението си не е обсъждала и не е приела постановен отказ за присъединяване, поради което мотивите на съда не кореспондирали с обжалваното пред него решение. Видно от Решение Ж-577/04.08.2021 г., на стр.3, първи абзац Комисията изрично е приела, че на практика дружеството, макар да е определило условията за присъединяване, всъщност е издало отказ по смисъла на чл. 90 от Наредба 6. На последно място неоснователни са и възраженията на оператора, че към процесния казус е приложим чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ. Последният гласи, че мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 24, т. 1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия в случаите, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител. В случая инсталираната мощност на предвидената за изграждане ФЕЦ е 30 кW, а предоставената мощност на обекта на клиент в имота е 6 кW, поради което чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ е неприложим, както е прието и в решението на КЕВР. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. От ответника Н. Бошнаков не са претендирани разноски и такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение