Решение № 4496 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2011 г.

Решение № 4496 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) Образувано е по жалбата на Георги Цвятков Терзийски от гр. Габрово против решение № 58 от 04.05.2011 г., постановено по административно дело № 50/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № 1503 от 11.02.2011 г. на началника на РУ"Полиция" на МВР - Габрово за издаване на разрешение за закупуване и пренасяне на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на РУ"Полиция" на МВР - Габрово не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Георги Цвятков Терзийски е сезирал на осн. чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ административния орган с искане от 04.01.2011 г. за издаване на разрешение за закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана във връзка със заеманата от него длъжност като народен представител. С писмо изх. № 941/27.01.2011 г. на осн. чл. 34, ал. 3 от АПК касаторът е уведомен, че има възможност да направи писмени възражения и обяснения по започналото административно производство за издаване на индивидуален административен акт. По делото няма данни за постъпили в административното производство нови обяснения, вкл. допълнителни мотиви към искането. Началникът на РУ"Полиция" на МВР - Габрово е отказал издаването на разрешение за закупуване и пренасяне на огнестрелно оръжие и боеприпаси с мотиви за необоснована необходимост. Административен съд - гр. Габрово е отхвърлил жалбата на Георги Цвятков Терзийски срещу индивидуалния административен акт. Решението е правилно. Към датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ физически и юридически лица могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице, а с разпоредбата на чл. 70 от ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени изискванията, които следва да са налице за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които и основателна причина за издаване на разрешението (по арг. чл. 70, ал. 3, т. 3). На следващо място, съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение по специалния закон. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая включва освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които чл. 70 от ЗОБВВПИ изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието или липсата на основателна причина и необходимост от самоохрана. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че за да обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде изведен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Решаващият съд е установил правилно от фактическата страна, че в случая са били представени всички изискуеми от закона документи, но отказът за издаване на разрешение за закупуване и пренасяне на огнестрелно оръжие и боеприпаси е постановен поради недоказана необходимост от страна на заявителя и при установена от закона доказателствена тежест за него. Според направеното от Георги Цвятков Терзийски искане, оръжието му е необходимо за самоотбрана във връзка със заеманата длъжност като народен представител и постоянните пътувания вкл. и през нощта из цялата страна. Направените правни изводи от първоинстанционният съд, че така изложените съображения не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на заявения от Георги Цвятков Терзийски акт, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това е така, тъй като при всички случаи на първоначално издаване на разрешение по ЗОБВВПИ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си, което не е извършено както пред административния орган, така и в рамките на съдебното производство пред административния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Всички доводи на касатора се съсредоточават около неговата длъжност и произтичащите от нея служебни задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики (чл. 5), предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие, но и в този случай административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд - гр. Габрово следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд