Решение № 11251 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2024 г.

С решение 7556 от 04.12.2023г., постановено по адм. дело 9090/2023 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на прокурор Г. Л. М. срещу заповед РД-04-02-3414/24.08.2023 г. на заместник-районен прокурор, изпълняващ длъжността административен ръководител на Софийска районна прокуратура, с която е разпоредено да не се актуализира считано от 01.04.2023 г., трудовото възнаграждение на Г. Л. М., прокурор от СРП, съгласно решение на ПВСС по т. 2 от протокол 9/06.04.2023 г. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба, с искане за отмяната му като незаконосъобразно и връщане на преписката на административен ръководител на СРП за определяне на трудово възнаграждение на жалбоподателя, като се актуализира, считано от 01.04.2023 г., трудовото възнаграждение на Г. Л. М. съгласно решение на ПСВВ по т. 2 от протокол 9/06.04.2023 г. В касационната жалба се сочи, че административният съд неправилно се е позовал на решение по т. 2 от протокол 9 от заседание от 06.04.2023 г. на Пленума на ВСС, което било различно от казуистиката на спора, възникнал поради неактуализиране на възнаграждението на жалбоподателя; незаконосъобразно, при взето решение от 01.04.2023 г. Пленума на ВСС, с което се приема от 01.04.2023г. възнагражденията на всички магистрати в Република България да бъдат вдигнати с 15 процента, административният ръководител на СРП не е съобразил този акт на ПВСС, като не е актуализирал получаваното възнаграждение, съобразно приетото увеличение на магистратските възнаграждения изобщо, без да е обсъждана хипотеза за изключване на категория магистрати от това. Административният съд не дал тълкуване на разпоредбата на нормата на § 46 от Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. с решение 7 на КС на РБ - бр, 56 от 2022 г.) който гласи Лицата по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и 4 /какъвто бил неговия случай /се преназначават, без да се засягат придобитият ранг и размер на възнаграждение. Според касационен жалбоподател, тази разпоредба урежда статута на магистрати от закритите специализирани структури единствено при преназначаването им, като неправилно било прието от административния ръководител на СРП и от първостепенния съд, че се въвежда ограничаване на приложимостта на ежегодни увеличения на трудовите възнаграждения на магистрати, които са се преместили в по ниски по степен органи на съдебната власт, в условията на § 45, ал. 2 от ЗИД ЗСВ. Изложени са доводи, че касационен жалбоподател е единствения магистрат в България, понижен със специален закон от прокурор в Апелативна специализирана прокуратура в прокурор в районна прокуратура, с понижено трудово възнаграждение, накърнен противозаконно личен статут и противозаконно му се отказва запазване на достигнатото ниво на възнаграждение на прокурор в Апелативна специализирана прокуратура. Излага съображенията си от личен характер, мотивирали го да поиска преместването му от закритата прокурорска структура в СРП. Касационният жалбоподател иска да се разгледа жалбата му в съдебно заседание и като се прецени нейната основателност да се постановите решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд. Възведено е искане за присъждане на разноски. От ответник по касационната жалба административен ръководител на Софийска районна прокуратура е постъпил отговор по касационната жалба, с който се оспорва основателността й с искане да се остави в сила първоинстанционното решение. Представител на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Спор по фактите, установени в административното и в съдебното производство няма. Касационният жалбоподател е заемал длъжност прокурор в закритата Апелативната специализирана прокуратура. Във връзка със законодателни промени по закриването на институцията, жалбоподателят е взел лично решение да поиска преместване н длъжността прокурор в Софийска районна прокуратура. Желанието му е уважено с решение по протокол 29/27.07.2022 г., т.4.7 на Прокурорската колегия на ВСС на основание § 45, ал. 2 и § 46 от ПЗР на ЗИД ЗСВ (ДВ бр. 32/26.04.2022 г.) със запазване на придобития ранг и размер на възнаграждение, считано от 28.07.2022 г. С назначаването на касационен жалбоподател в СРП и във връзка с решението на ПК на ВСС от 27.07.2022 г. възнаграждението му в е определено в запазения размер и при запазване на придобит ранг прокурор във ВКП и ВАП. Няма спор, а и касационен жалбоподател не твърди, че сравнено с останалите прокурори в СРП възнаграждението му е било определено в значително по-висок размер. С решение по протокол 9/06.04.2023 г. от проведено заседание на ПВСС по т. 2 от дневния ред относно Бюджет и финанси ПВСС е приел решение, че преназначените магистрати по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ запазват размера на придобит ранг и размера на възнаграждение съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е определено с Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. С това решение не се засягат правата на жалбоподателя, като му се определя запазеното му възнаграждение от прежде заеманата длъжност, още повече, че то не е оспорвано и следва в сходството на актове по преназначаване на магистрати от закритите специализирани съдилища и прокуратури административните ръководители да съобразяват трудовите възнаграждения, така както е разпоредено. Считано от 01.04.2023 г. е влязла в сила актуализирана таблица 1, с която са определени максималните възнаграждения за основна заплата и ранг на съдии, прокурори и следователи, утвърдена с решение на ПВСС от 17.08.2023 г. по т. 4.1. от протокол 22 на заседание на ПВСС от същата дата. Както сочи касационният жалбоподател, съгласно тази таблица възнагражденията на съдии, прокурори и следователи се увеличават с 15 на сто. С увеличението на възнагражденията на прокурорите от СРП, запазеното му възнаграждение от Апелативната специализирана прокуратура надвишава щатното възнаграждение на останалите прокурори. В тази връзка, административен ръководител на СРП не е приел по отношение на касационния жалбоподател да се увеличава възнаграждението, по причина, че той не получава такова на прокурор от низовата прокуратура. При оспорване на заповедта на ответника, с която не се актуализира трудовото възнаграждение на жалбоподателя, административният съд е съобразил тези фактически обстоятелства и приема, което се споделя от настоящият съдебен състав, че не може да се увеличи трудовото възнаграждение на касационния жалбоподател, тъй като получава по високо такова, поради приложимостта на § 46 от ПР ЗИД ЗСВ, според която лицата от закритите органи на съдебната власт преназначени по някоя от относимите правни разпоредби, са с незасегнати придобити рангове и размер на възнагражденията. По приложимостта на правните норми касационен жалбоподател не е от лицата преназначени по реда на § 45, ал. 1 и 4 от ПР ЗИД ЗСВ. Както се посочи, по собствено желание, жалбоподателят е преназначен на основание § 45, ал. 2 в СРП, единствено със запазване на придобит ранг и възнаграждение, като институцията в която е заявил желание да бъде преназначен йерархично е по-ниска от тази, в която би следвало да бъде преназначен в условията на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ. Тези обстоятелства правилно са обсъдени от административният съд, като оплакванията на касационен жалбоподател срещу правните изводи, изложени в обжалваното съдебно решение не се споделят като основателни. Правилни са изводите на административният съд, че с оспорваната заповед не се нарушават правата на касационен жалбоподател. Последният е заявил личното си желание да бъде преназначен в прокуратура, в която трудовите възнаграждения са значително по-ниски, но значимата при преназначаването му разпоредба да запази размера на придобития ранг и размера на възнаграждението привилегировано е приложена спрямо него. Правилен е извода на административния съд, че отказаната актуализация на заплатата на жалбоподателя, считано от 01.01.2023 г. не нарушава нормата на § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, тъй като същият запазва получаваното до 28.07.2022 г., основно месечно възнаграждение и ранг, които продължава да получава и занапред. Засяга се единствено актуализирането на нейния размер, поради посочената нормативна рамка възнаграждението му да не превишава максималното такова за заеманата длъжност. Като е приел, че оспорваната заповед на административния ръководител на СРП е съобразена със законовите изисквания, първоинстанционният съд е постанови правилен съдебен акт, който не подлежи на отмяна, каквото е искането на касационния жалбоподател. Не се споделят оплакванията за нарушена цел на закона, изразяваща се в несправедливо определяне на размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Както сочи административният съд, прието и споделено от настоящият съдебен състав трудовото възнаграждение, както и допълнителното такова за придобит ранг са изцяло в съответствие с нормата на закона. Дори след преназначаването на жалбоподателя по негово желание в избрана от него прокуратура той получава в условието на облагодетелстващата го разпоредба на § 46 от ПР ЗИД ЗСВ по високо възнаграждение от останалите прокурори от СРП. Разликата във възнагражденията е в негова полза, спрямо тези на прокурорите изпълняващи същите служебни функции като жалбоподателя. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В случая относимите доводи на жалбоподателя са обсъдени и точно е преценена законосъобразността на оспорения административен акт. Не може да се приеме като правилно оплакването, че касационен жалбоподател е единствения магистрат в България, понижен със специален закон от прокурор в Апелативна специализирана прокуратура в прокурор в районна прокуратура, с понижено трудово възнаграждение. Ако се счита понижен, то това е било единствено по негово искане, но следва да се спомене, че не е изключено да е единствения районен прокурор, който към дата на издаване на оспорваната заповед е получавал несъответно на трудовите и допълнителни възнаграждения на прокурорите от районните прокуратури по високо персонално възнаграждение по силата на решение на ПК на ВСС. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационните жалби не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационен жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не може да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,