Решение № 2727 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Петрова, срещу Решение 15090 от 20.08.2024 г., постановено по адм. дело 7748/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявен за нищожен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22221423039931-004-001/10.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с Решение за поправка П-222214230643 69-134-001/05.04.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че за да формира извод за нищожност на спорния АПВ, първоинстанционният съд се е позовал на решение на ВАС, което е в противоречие с трайната съдебна практика по сходни дела. Изложени са аргументи, че употребеното в нормата на чл. 129 от ДОПК единствено число относно компетентния орган по приходите се дължи на законодателна непрецизност и не обуславя извод, че компетентен да издаде АПВ е единствено едноличен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Балкан Трейд Експорт ЕООД, чрез адв. Татарова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил АПВ П-22221423039931-004-001/10.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с Решение за поправка П-222214230643 69-134-001/05.04.2023 г., потвърден с Решение 724/01.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта, с която е извършено прихващане на вземане на Балкан Трейд Експорт ЕООД, формирано от законна лихва за забава в размер на 103 017.31 лв., с публични задължения на дружеството за периодите м. 01.2014 г. - м. 11.2017 г. Установено е, че с Решение 242/20.02.2023г. на директора на дирекция ОДОП София е отменен АПВ П-22221422164315-004-001/13.10.2022 г., в оспорената част, с която е формиран мълчалив отказ за възстановяване на законна лихва върху сумата от 90 688.00лв., представляваща ДДС за възстановяване за данъчен период м. 06.2011 г. Въз основа на това решение, с Резолюция за извършване на проверка П-2221423 03 9931-0РП-001/23.02.2023 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП София, на И. В. А. на длъжност главен инспектор по приходите и Н. И. М. - главен инспектор по приходите, е възложено извършване на проверка на Балкан Трейд Експорт ЕООД, със срок на завършване 17.03.2023 г. Същата е приключила с издаването на спорния АПВ, издаден от посочените органи по приходите. За да формира извод за нищожност на акта, съдът е приел, че употребеното в чл. 129, ал. 1 ДОПК единствено число за органа по приходите и граматическото тълкуване на нормата, сочат компетентност да издаде АПВ на едноличен орган по приходите, а не на колегиален орган или на състав от органи. Като се е позовал на мотивите на Решение 6453/28.05.2024 г. по адм. дело 1663/2024 г. по описа на ВАС, постановено при идентични факти и между същите страни, е приел, че споделеното издаване на акт от компетентността на едноличен орган по приходите от двама органи по приходите е израз на неправомерно упражняване на властническо правомощие от неприета от правопорядъка социална даденост, която по хипотеза е неправосубектна и не може да притежава компетентност. Решението е неправилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата е регламентирана с чл. 129 ДОПК, като ал. 1 от посочената норма, предвижда че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. След подаване на искането по ал. 1 може да бъде възложено извършването на: 1. ревизия; 2. проверка, а актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия (чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ДОПК). Видно от регламентацията, съдържаща се в посочените норми, законодателят не е предвидил императивно издаването на акт за прихващане или възстановяване от едно длъжностно лице орган по приходите. Напротив, с чл. 128, ал. 1 ДОПК изрично е регламентирано, че прихващането на недължимо платени или събрани суми за данъци (какъвто е разглежданият случай) се извършва от органи по приходите, като липсва изискване относно броя или конкретната им длъжност. В разглеждания случай, в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ДОПК е издадена Резолюция за извършване на проверка П-2221423039931-0РП-001/23.02.2023 г. на началник сектор при ТД на НАП София, с която на двама главни инспектори по приходите при същата ТД, е възложено извършване на проверка на Балкан Трейд Експорт ЕООД. Проверката е приключила със спорния АПВ, издаден от изрично оправомощените органи по приходите, които са материално компетентни съобразно нормата на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Не се споделя от настоящия касационен състав разбирането, възприето в Решение 6453/28.05.2024 г., постановено по адм. дело 1663/2024 г. по описа на ВАС, на което първоинстанционният съд се е позовал при формиране на правните си изводи. На първо място, както вече се посочи, горецитираните норми не предвиждат императивно специални изисквания относно състава или длъжностното качество на органите по приходите, които служебно или по искане на лице извършват прихващане или възстановяване. На второ място, с разпоредбата на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК е предвидена възможност за възлагане на проверка, като законодателят не уточнява спрямо орган или органи по приходите следва да е това възлагане. Същевременно, разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и ал. 5 ДОПК, в които законодателят е използвал единствено число, вменявайки определени правомощия на орган по приходите, не регламентират материалната компетентност на издателите на акт за прихващане или възстановяване. Правомощието да извършват прихващания с недължимо събрани суми за данъци и осигурителни вноски е вменено с чл. 128, ал. 1 ДОПК на органи по приходите, поради което изводът, че употребеното в чл. 129, ал. 1 и ал. 5 от законодателя единствено число обуславя липса на компетентност на повече от един приходен орган, е в пряко противоречие с посочената правна норма (чл. 128, ал. 1 ДОПК), регламентираща материалната компетентност на органите по приходите да извършват прихващане или възстановяване. Гореизложеното обуславя извод за издаване на процесния АПВ от материално компетентни органи по приходите, а като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. С оглед формирания извод за нищожност на акта, съдът не е извършил проверка за законосъобразността му, поради което и с оглед забраната за фактически установявания от касационната инстанция /чл. 220 АПК/, така и излагането на правни изводи по съществени за спора въпроси едва с касационното решение, е налице основанието по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на процесния АПВ следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 7 ДОПК. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,