Решение № 12363 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7761/2017 г.

Решение № 12363 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7761/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба с вх. № 898 от 13.01.2017 г. по описа на Административен съд С. град, вх. № 1962 от 06.02.2017 г., подадена от Н. Й. Н. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 4362 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 11392/2014 г. по описа на Административен съд С. град, второ отделение, 31 състав, което е оставено в сила с решение № 172 от 09.01.2017 г. по адм. дело № 13611/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на горецитираното влязло в сила решение на АССГ по адм. дело № 11392/2014 г. Поддържа, че имот № [номер], местност "В. " с площ 121. 75 дка в землището на гр. [населено място], съставен от имотите на бивши собственици, в който е включен и неговия имот с площ от 12 дка с идентификатор № [номер], нанесен в АГКК, не е държавна собственост. Позовава се на писмо рег. № 94-450/08/2016 г., издаден от изпълнителния директор на АГКК във връзка подадено от Н. Й. Н. заявление за достъп до обществена информация № 94-450 от 24.11.2016 г. / прил. на л. 6 от делото/; Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 18 от 14.12.2016 г., издаден от областен управител на област П. във връзка с подадено заявление на молителя с рег. № ЗДОИ-21 от 01.12.2016 г. ведно със справка за обществена информация, предоставена съгласно решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 18 от 14.12.2016 г. / прил. на л. 7 и л. 8 от делото/; писмо изх. № 20-74560/13.12.2016 г. на началника СГКК П. / прил. на л. 9 от делото/. Иска отмяната на решението на основание представените доказателства, от които се установява, че за имот № [номер], находящ се в местността "В. " в землището на гр. [населено място], няма съставен акт за държавна собственост, както че за посочения имот няма други данни в актовите книги, регистрите и архивите на областна администрация П., както и че процесният имот е записан като стар номер за имот с идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. [населено място] и до 13.12.2016 г. в СГКК П. не са постъпвали заявления за регистрация на документи за собственост на посочения имот и не са правени промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Иска се отмяната на решението на АССГ по адм. дело № 11392/2014 г. и връщане на делото на друг състав на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Областна дирекция "Земеделие" П., чрез юрк. Д. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна на въведеното с нея основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответниците - С. Й. С. и С. Н. И. считат молбата на Н. Й. Н. за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 11392/2014 г. по описа на АССГ за основателна. Върховният административен съд, петчленен състав на П. К., като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Установява се, че решение № 4362 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 11392/2014 г. по описа на Административен съд С. град, второ отделение, 31 състав е оставено в сила с решение № 172 от 09.01.2017 г. по адм. дело № 13611/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, което означава, че решението е влязло в сила на 09.01.2017 г. Молбата за отмяна е подадена на 13.01.2017 г., което означава, че е спазен срокът за подаването й, поради която се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е неоснователна. Молбата за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В процесния случай като нови обстоятелства и нови писмени доказателства се сочат писмо рег. № 94-450/08/2016 г., издадено от изпълнителния директор на АГКК във връзка подадено от Н. Й. Н. заявление за достъп до обществена информация № 94-450 от 24.11.2016 г., Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 18 от 14.12.2016 г., издаден от областен управител на област П. във връзка с подадено заявление на молителя с рег. № ЗДОИ-21 от 01.12.2016 г. ведно със справка за обществена информация, предоставена съгласно решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 18 от 14.12.2016 г., писмо изх. № 20-74560/13.12.2016 г. на началника СГКК П.. Молителят се позовава на тях и поддържа, че неговият имот / съсобствен с други лица/ с площ от 12 дка е част от имот № [номер] с обща площ 121. 75 дка и последният окрупнен имот не съставлява държавна собственост. Видно от данните по делото, производството пред АССГ е образувано по искова молба на Н. Й. Н., С. С. и С. И. против Областна дирекция "Земеделие" гр. П., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са предявили иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 15 820, 27 лева, произтичащи от обявени за нищожни с влезли в сила съдебни актове решения на Поземлена комисия Ч. бряг от 24.08.1992 г., 05.12.2000 г., 03.04.2011 г. и 21.05.200 г. Размерът на претендираното обезщетение се основава на пропуснати ползи, изразяващи се в годишния пазарен наем, изчислен по метода на приходната стойност / цена на рента/, който ищците биха получили при отдаване под аренда на земеделските земи, върху които им се следва възстановяване на правото на собственост. С решение № 4362 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 11392/2014 г. по описа на Административен съд С. град, второ отделение, 31 състав е отхвърлен предявения иск, като съдът е приел, че са налице нищожни административни актове, но не са налице оставалите кумулативно предвидени в закона материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, а именно производството по възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ не е приключило, поради което не е доказано причиняването на претендираните вреди / пропуснати ползи/ и наличието на пряка причинно – следствена връзка между твърдяните вреди и нищожните административни актове. Посоченото решение е оставено в сила с решение № 172 от 09.01.2017 г. по адм. дело № 13611/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение При така установеното настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, първа колегия намира молбата на Н. Н. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на горецитираното влязло в сила решение за неоснователна. За да бъде приложено основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да имат връзка с предмета на делото и да са от съществено значение за неговия изход. Твърдението на молителя, че установяването на факта, че гореописаният имот не е държавна собственост и не са настъпвали каквито и да било промени в кадастралната карта на имотите, както и не са заявявани вписвания на други собственици, има значение за изхода на спора, се явява неоснователно. Предмет на съдебното производство, което се е развило пред АССГ е предявената от Н. Н., С. Й. С. и С. Н. И. искова претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОДЗ П. с цена на иска 15 820, 27 лева за присъждане на обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи/, като ищците са основали исковата си молба на обявени за нищожни решения на ПК /ОСЗ/ Ч. бряг. Съдът е отхвърлил като неоснователен иска поради недоказване на претендираните вреди и на наличието на причинно-следствена връзка между посочените вреди и нищожните административни актове. Представените пред настоящата инстанция към молбата за отмяна документи са с дати на издаване от м. 12. 2016 г., което е след приключване на устните състезания пред касационната инстанция / последното заседание е проведено на 21.11.2016 г. /, но същите не установяват нови факти и обстоятелства, които да имат съществено значение за разрешаването на делото. Изясняването на въпроса дали имот № № [номер], находящ се в местността "В. " в землището на гр. [населено място], в границите на които се намира и съсобствения му имот, е държавна собственост или не, не е свързан с предмета на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Поради това издаването на скица за претендиран като обезщетение имот не е от значение за правилното решаване на конкретния материалноправния спор. От данните по делото се установява, че твърдението за неиздаването на скица за съсобствения му имот е било заявено още пред първата инстанция съгласно протокол от съдебно заседание, проведено на 23.03.2015 г. В допълнение следва да се посочи, че Н. Й. Н. още пред касационната инстанция с молба от 22.06.2016 г. / прил. на л. 24 – л. 25 от адм. дело № 13611/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение/ въвежда твърдението за изготвени документи, че имот № [номер] е държавна собственост, което е пречка да му бъде издадена скица за неговия имот с площ 12 дка / част от посочения имот № [номер]/. Допълнително с молба от 12.09.2016 г. / прил. на л. 45 и л. 46 от адм. дело № 13611/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение/ е представил удостоверение от РС Ч. бряг № 2805 от 08.09.2016 г., от което е видно, че гр. дело № 613/03.08.2016 г. със страни – ищци – Н. Й. Н. и С. Й. С. и ответник – Общинска служба "Земеделие" – гр. Ч. бряг, с предмет – доказване на твърденията на ищците за обявяване на регистър на земеделските земи по преписка № 136693 със собственик Държавата, съставен на 14.04.2016 г. за документ с невярно съдържание, неистински документ. Следователно, изявления за същия факт и обосноваване на твърдението, че имот с № [номер] в местността "В. ", гр. [населено място] не е държавна собственост, са правени от ищеца Н. в рамките на редовното съдебно производство /касационното производство/. Както се посочи по-горе, молбата за отмяна следва да се отхвърли като неоснователна по съображения, че представените документи от АГКК, областен управител на област П. и от СГКК П. / към молбата/ не установяват факти и обстоятелства, които да са свързани с предмета на конкретния административноправен спор и да повлияят на изхода на делото. Съобразно изложеното, молбата за отмяна, подадена от Н. Й. Н. на основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 4362 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 11392/2014 г. по описа на АССГ, второ отделение, 31 състав, следва да се отхвърли като неоснователна. По разноските: В полза на ответника в настоящото производство не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за претендираната сума от 500 лева, доколкото такова не е присъдено нито в първоинстанционното, нито в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия