Решение № 3624 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2018 г.

Решение № 3624 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Е. от [населено място] против решение № 4448/02.07.2018 г., постановено по адм. д. 1964/2018 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Оплакванията за са нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт- касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената пред първата инстанция заповед. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи чрез юрк. Ковачев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на В. Е.-младши автоконтрольор І степен, в 02 група "Пътен контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при СДВР против заповед № 503 з-511/18.01.2018 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 2 и ал. 3 и чл. 215, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служителят е временно отстранен от длъжност. За да постанови обжалвания правен резултат АССГ приема за установено, че е образувано следствено дело № 399/2017 г. по описа на Следсвен отдел –Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка № 40190/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура и Е. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 346, ал. 6 от Наказателния кодекс (НК). За да отхвърли жалбата решаващият съд излага мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Действително в заповедта за отстраняване е посочено като правно основание чл. 214, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР. Според действащата към момента на издаване на оспорената заповед редакция на чл. 214, ал. 2 ЗМВР (обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 10/2018 г., обн. ДВ бр. 48/2018 г.) при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от НК и при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, съответният орган по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР го отстранява от длъжност. Но в разглеждания казус, както правилно отбелязва в съобразителната част на решението и първоинстанционният съд, тази разпоредба е неотносима към съдебоадминистративния спор, доколкото е посочена и разпоредбата на ал. 3 на чл. 214 от ЗМВР. По делото са представени безспорни доказателства, неопровергани и в касационното производство, че на служителя е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Ето защо правилно и в съответствие с материалния закон АССГ приема, че са налице материалноправните основания на цитираната разпоредба, според която административният орган е задължен да отстрани от длъжност Е. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, гр. С., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение