Решение № 8528 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2015 г.

Решение № 8528 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център I - Добрич" /"ДКЦ I - Добрич"/ ООД - гр. Добрич, представлявано от управителя д-р Велина Георгиева Комарева - Иванова, чрез пълномощника адв. Искра Желева, против решение № 49/30.04.2015 г., постановено по адм. дело № 87/2015 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана рег. № 2904-06-174/19.12.2014 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Добрич за възстановяване на неоснователно заплатени суми в размер общо на 4 407,65 лв., представляващи стойността на назначените и заплатени от бюджета на НЗОК стойности на медико-диагностичните дейности /МДД/ за второто тримесечие на 2014 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Добрич, представляван от пълномощника юрисконсулт Росица Митева, оспорва жалбата, като в писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отхвърлена жалбата на "Диагностично - консултативен център I - Добрич" ООД - гр. Добрич против писмена покана с рег. № 2904-06-174/19.12.2014 г., издадена от директора на РЗОК гр. Добрич за възстановяване на неоснователно заплатената от РЗОК сума в размер на 4407,65 лв., представляваща стойността на надвишените и заплатени от бюджета на НЗОК стойности на МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 за второто тримесечие на 2014 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна сумата 600 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени на НЗОК посочените в поканата средства, заплатени за назначени извън определените стойности на МДД и разрешените надвишавания и задължението за компенсиране за второто тримесечие на 2014 г. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните. Правните изводи на съда са съобразени с приложимия материален закон и се споделят от настоящия състав. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че "ДКЦ I - Добрич" ООД е изпълнител по договор № 084006/10.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОК. Съгласно клаузата на чл. 58 от този договор, същият е в сила до сключването на нов или до промяна на действащия Национален рамков договор /НРД/. Страните по договора са подписали двустранен протокол № 2904-06-42/31.03.2014 г. за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на МДД за СИМП за второто тримесечие на 2014 г., като за МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 са определени 28 838 лева. С протокол № 2904-06-71 (1)/03.06.2014 г. са определени допълнителни 450 лева, като общата стойност за назначаване на МДД с "Направление за МДД" става 29 288 лева. В чл. 44, ал. 4 от договора е предвидена възможност за надхвърляне на броя на СМД и стойностите на МДД с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите, а с ал. 5 на същия чл. е предвидена възможността за превишение на определените брой на СМД и стойност на МДД с допълнителни 15 % за първо, второ и трето тримесечия на годината, които изпълнителят е длъжен да компенсира през следващото тримесечие. В клаузите на чл. 45 от договора е предвидено, че възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане от изпълнителя преди изтичането на съответното тримесечие, като разпределението се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СМД и МДД, при спазване на ЗБНЗОК за 2014 г. Въз основа на заповед № РД-09-579/26.09.2014 г., издадена от директора на РЗОК гр. Добрич, е извършена финансова проверка на "ДКЦ I - Добрич" ООД във връзка с изпълнението на индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ относно определения брой на СМД и определените стойности на МДД, възложени за назначаване за второто тримесечие на 2014 г. За резултатите от проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми № ПНПС-648/17.10.2014 г., в който е отразено, че за второто тримесечие на 2014 г. "ДКЦ I - Добрич" ООД е превишило стойността на МДД над допустимите надвишения и задължението за компенсиране със сумата 4407,65 лв, представляваща реализирано превишение на възложената стойност за МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 за това тримесечие. Въз основа на протокола за неоснователно получени суми, от директора на РЗОК гр. Добрич е издадена оспорената пред съда писмена покана за възстановяване на посочената сума в размер на 4407,65 лв. Предвид събраните по делото доказателства и в частност заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съд обосновано е приел, че размера на изразходваните средства, които следва да бъдат възстановени от лечебното заведение е 4407,65 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 4. Констатациите, които са направени при проверката и в частност - стойностите на превишенията, не са били спорни по делото. От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 46, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, както и ал. 2, според която контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. С оглед на изложеното, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице щета за НЗОК в размер на 4407,65 лв., равняваща се на изплатените суми за превишението на стойността на МДД по бланка обр. МЗ-НЗОК № 4 за издадени, изпълнени и изплатени направления за МДД. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените стойности на МДД за второто тримесечие на 2014 г., поради което изплатените суми от НЗОК следва да бъдат възстановени съгласно чл. 46, ал. 1 от договора. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочения протокол стойности на ММД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Изложените в касационната жалба доводи, че определените регулативни стандарти за всяко лечебно заведение нямат договорен характер, а са административни актове, който не могат да противоречат на нормативни актове от по-висш ранг от този на НРД, какъвто е ЗЗО, са неоснователни. В случая регулативният стандарт също е част от индивидуалния договор, който изпълнителят на специализирана медицинска помощ е сключил с НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - Добрич. Механизмът на формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на регулативните стандарти за всеки изпълнител са правно регламентирани. Ежегодно Народното събрание утвърждава със закон бюджет на НЗОК, като определя средствата, които могат да бъдат изразходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със ЗБНЗОК за 2014 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Самият РС не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С подписването на съответния протокол за определяне на РС за тримесечието, РС стават част от индивидуалния договор между НЗОК и ИМП и неизпълнението на РС, изразяващо се в превишение на определените РС, представлява нарушение на договора и подлежи на санкциониране по предвидения в самия договор и в НРД ред - чрез възстановяване на неоснователно изплатените суми в превишение на определените РС. Във връзка с поддържаното възражение за неправилни изводи на административния съд, че неизпълнението на задължението на управителя на РЗОК да иска определяне на допълнителна стойност на дейностите в регулация, в случая МДД, е само недобро изпълнение на административни задължения, но не води до незаконосъобразност на оспорвания административен акт, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения и направените изводи. Изпълнителят на медицинска помощ по принцип има възможност при подписването на протокола за регулативни стандарти за съответното тримесечие да претендира определяне на РС, които са съобразени с обема на оказваната от него медицинска помощ, както и впоследствие, преди края на тримесечието, да поиска изменение /увеличение/ на определените РС за съответното тримесечие, но е недопустимо тези въпроси да бъдат поставяни за обсъждане в производство по обжалване на писмена покана за възстановяване на средства, заплатени от НЗОК над размерите, определени за съответния ИМП. Такъв контрол може да бъде проведен в самостоятелно съдебно производство, образувано по жалба на ИМП против изричния или мълчалив отказ на възложителя за увеличение на регулативните стандарти, а не в производство по оспорване на писмена покана, с която е установено превишаване на вече договорените между страните по договора за медицинска помощ регулативни стандарти. След като протоколът за определяне на РС е подписан, той става част от договора и страните по него са длъжни да се съобразят с уговореното. Следва да се уточни, че дори да има отправено искане от изпълнителя за увеличение на РС, това искане не поражда задължение за компетентния орган да увеличи РС, но същият е длъжен да се произнесе по искането, а отказът му подлежи на съдебен контрол, ако бъде обжалван. В конкретния случай по делото е установено, че лечебното заведение е упражнило правото си по чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор и е поискало от РЗОК отпускане на допълнителен брой СМД и стойност на ММД. В резултат на това е подписан втори протокол № 2904-06-71 (1)/03.06.2014 г. и са определени допълнителни 450 лева, при което общата стойност за назначаване на МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 става 29 288 лева. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с възражението на жалбоподателя за необвързаността му от протокол № 2904-06-42/31.03. 2014 г., с който са му определени броя на назначаваните СМД и стойността на МДД за СИМП за второто тримесечие на 2014 г, с довода, че същият му е връчен след срока по чл. 25, ал. 2 от Правилата. В чл. 25, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-6/23.01.2014 г. на Надзорния съвет на НЗОК /Правилата/ е предвидено, че регулативните стандарти се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на ПИМП или СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 1 "Протокол за определяне на броя на назначените СМД и стойност на МДД на изпълнител на ПИМП за тримесечие" и Приложение № 2 "Протокол за определяне на броя на назначените СМД и стойност на МДД на изпълнител на СИМП за тримесечие". На следващо място, в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилата е предвидено, че РС за текущото тримесечие са предава на изпълнителя при приемане на отчета му в регламентираните срокове на първия месец от съответното тримесечие. По делото е установено, че протокол № 2904-06-42/31.03.2014 г. е подписан от управителя на лечебното заведение на тази дата, като същият е оспорен с докладна записка от 09.04.2014 г. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател поддържа твърдение, че датата, посочена в протокола не е датата на връчването му на лечебното заведение, както и че данни за датата на връчване на протокола липсват. В тази връзка следва да се отбележи, че протоколът е подписан от изпълнителя на медицинска помощ и в него /нито в друг документ, изходящ от изпълнителя/ не е направена никаква бележка относно датата на предаване на протокола. Предвид това и при липсата на доказателства, които да установяват, че отразената в протокола дата не съответства на датата на подписването и съответно предаването му, се налага единствения обоснован извод, че датата, посочена в протокола за определяне на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2014 г. е и датата на предаването му на изпълнителя. С оглед изложеното, неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като не е отчел несвоевременното предаване на изпълнителя на протоколите за определяне на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2014 г. Следователно, налага се извода, че е изпълнено изискването по чл. 25, ал. 2 от Правилата, поради което не е допуснато несвоевременно предаване /връчване/ на протокола за определяне на регулативните стандарти за второто тримесечия на 2014 г. Допустимостта на регулативните стандарти многократно е обсъждана в решения на Върховния административен съд, а в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение съдът точно и правилно е отразил виждането по този въпрос, като се е позовал и на решението № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения и изведения от тях извод, поради което не следва да ги повтаря. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието брой на СМД и стойност на МДД, над допустимите превишения и задължението за компенсиране. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,