Решение № 2159 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12892/2009 г.

Решение № 2159 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12892/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Георгиев Панов от гр. Враца против решение № 16 от 29.07.2009 г., постановено по адм. дело № 192/2009 г. от Административен съд - Враца. В жалбата с доводи за неправилност се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, заради което се претендира отмяна на съдебния акт и решаване спора по същество с отмяна на административния акт. Ответникът - Началника на РУ на МВР - Враца в писмени бележки оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 459/27.03.2009 г. на Началника на РУ на МВР -Враца, с която на основание чл. 228, т. З във вр. чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. З от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, в качеството му на служител в МВР - ст. полицай в "ООР" към РУ -Враца, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 месеца на лицето. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, а впоследствие и от ценените от съда показания на свидетели в съдебно заседание може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "порицание" за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Деянието е определено като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за МВР и е съставомерно по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или заповеди и за което приложеното дисциплинарно наказание се налага задължително на основание разпоредбите на чл. 228, т. З във вр. чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. З от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както правилно е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е извода на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите на комисията извършила проверка, която обстоятелствено в доклада си е посочила всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая. Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат. Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правната квалификация на деянието, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е правилен извода на съда за приложението на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство представените от касатора доказателства и наведените доводи за твърдяните от него факти обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено надлежно и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е валидно и допустимо и е постановено при отсъствие на твърдяните с жалбата нарушения, което обуславя оставянето му в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,