Решение № 7035 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2015 г.

Решение № 7035 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Е. - В. И." гр. В. против Решение № 2822/9.12.2014 г. на Административен съд - В., по адм. д. № 1467/2014 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 031304306/23.01.2014 г.,, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 125/16.04.2014 г. на и. д. длъжността Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с който за д. п. м. 02.2013 г. и д. п. м. 03.2013 г. на лицето е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13 173,62 лв. - главница и 1 094,81 лв. - лихви, по фактури, издадени от "С. п. 1" ЕООД и "О. т. 2012" ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно прилагане на общностното и националното право по отношение на установяване на данъчни задължения на ревизираните субекти. Иска решението и ревизионния акт да бъдат отменени.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в потвърдената с решение на ДД "ОДОП" част за отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 ЗДДС, както следва:

• В размер на 2 660 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "С. п. 1" ЕООД, с предмет 4 000 броя пилета.

• В размер на 10 506,96 лв по 5 бр. фактури, издадени от "О. т. 2012" ЕООД, с предмет различни количества пиле, пилешко бутче и пилешко филе.

Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по горепосочените фактури, е мотивиран с изводи за недоказани реални доставки на отразените във фактурите стоки на жалбоподателя, поради това, че преките доставчици не доказват предаването им на жалбоподателя, а последният не доказва приемането и последващи доставки на стоката.

Решението е правилно.

На първо място следва да се отбележи, че както при извършената насрещна проверка от приходните органи, така и в съдебното производство чрез назначеното вещо лице не е осъществен контакт с доставчиците и от тяхна страна не са представени никакви документи. На второ място сред представените от ревизираното лице доказателства липсват доказателства за индивидуализиране и предаване на родовоопределените вещи: приемо-предавателни протоколи, складови или стокови разписки, кантарни бележки или други документи, доказващи предаването на стоките. След както се твърди, че доставчиците сами са транспортирали стоките до жалбоподателя и са му ги предали, тези факти подлежат на доказване с относими писмени доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Още повече, че доставчиците не са открити в ревизионното и съдебно производство, за да потвърдят вярно ли е това обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза по делото, съгласно която не може да бъде категорично установено заприходени ли са количествата пилешко месо, фактурирани от процесните двама доставчици, тъй като отчетността на счетоводството на жалбоподателя не е водена систематично и не позволява проследяване на закупените и отписани в предприятието материали, по вид и количество. Настоящата инстанция споделя и подробните мотиви на първоинстанционния съд както относно плащането по процесните фактури, счетоводното им отразяване, така и обсъдената практика на СЕС, поради което същите не следва да се преповтарят.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита за правилен и мотивиран извода на първоинстанционния съд, че реалност на доставките по фактурите от доставчиците не е доказана, за което отказът за признаване на данъчен кредит по тези фактури е законосъобразен.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,