Решение № 11601 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2019 г.

Решение № 11601 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на К. Коровски от [населено място], подадена чрез адв. Шопов срещу Решение № 264 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 217/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от К. Коровски, против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", представлявана от своя изп. директор Б. Рановски, с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗОДОВ за сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от К. Коровски, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0002785 от 07.11.2018 г. на Началника на ОО "АА" - гр. София към Изпълнителна агенция "АА" - гр. София. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, като издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Ичева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил иска на К. Коровски, против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", представлявана от своя изп. директор Б. Рановски, с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗОДОВ за сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от К. Коровски, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0002785 от 07.11.2018 г. на Началника на ОО "АА" - гр. София към Изпълнителна агенция "АА" - гр. София. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - по административно-наказателното дело пред РС – София. Посочил е, че пред районния съд не е представен договор за правна защита и съдействие, поради което не е доказано, че е заплатено адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е посочил, че доказателства в тази насока са представени едва пред административния съд. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление № 42-0002785 от 07.11.2018 г. на Началника на ОО "АА" - гр. София към Изпълнителна агенция "АА" - гр. София. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че К. Коровски е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Шопов не е доказано. Административният съд правилно е посочил, че по административно-наказателното дело на РС – София не е приложен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатен адвокатски хонорар. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – в съдебното производство по административно-наказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в горепосоченото производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и заплащане на уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Този извод не се променя от представения с исковата молба пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2018 г. г., /л. 10 от адм. дело № 217/2019 г./ в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е 400 лв., изплатени в брой. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства, включително да съобрази обстоятелството, че не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен. Поради това в случая правилно е преценено, че представянето на този документ, извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя напълно направените в тази връзка изводи на Административен съд – Смолян Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника не следва да бъдат присъждани с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение