Решение № 768 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2011 г.

Решение № 768 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Общински съвет - Варна, против решение № 1767/13.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3017/2010 г. на Административен съд - Варна, с което, по жалба от Даринка Димитрова Трайкова, Божин Стилиянов Трайков и Добромир Йорданов Дончев, е отменено като незаконосъобразно решение № 2405-10, взето по Протокол № 24/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУР-ПРЗ на кв. "Св. Никола", в частта относно имоти с идентификатори 10135.2526.477 и 10135.2526.479, по КК на район "Приморски" - гр. Варна. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответните страни - Даринка Димитрова Трайкова, Божин Стилиянов Трайков и Добромир Йорданов Дончев, не се явяват, не се представляват. Депозиран е писмен отговор по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Процесното решение на ОбС - Варна е издадено на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ. От фактическа страна по делото съдът е установил, че с него са определени площи за изграждане на обекти - публична общинска собственост, зелена система и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в м. "Св. Никола" гр. Варна, придобила устройствен статут след одобрен околовръстен полигон, съгласно решение № 322-4 на протокол 12/29.05.2000 г. на ОбС - Варна. В писмо от 31.01.2011 г. на ОбС - Варна е посочено, че за процесните имоти няма предходен действащ ПУП-ПРЗ, което се потвърждава по делото. Процедурата по изготвяне на ЗРП през 1991 г. (с предвиждане за улица с трасе през двата имота), е била прекратена, през 1993 г., със заповед на кмета № Г-170, е одобрен ЗРП на 21-ви подрайон на гр. Варна, (като двата имота са извън обхвата му, но с предвидена улица по южната граница - прил. 2 на експертизата), през 2002 г. е бил разработен ПУП-ПРЗ - само в предварителен проект, а през 2008 г. е влязъл в сила план за новообразуваните имоти (ПНИ), в който имоти 477 и 479 попадат частично. Цифровият модел на последния е бил интегриран и в изготвената КК на р-н "Приморски", било е възложено и изработването на окончателния ПРЗ. Със заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ, са одобрени устройствени зони (УЗ) на гр. Варна, в обхват и граници, съгласно структурна схема и специфични правила, от които относими - УЗ на 21 м. р-н - ЖП - предимно жилищна зона и УЗ "Св. Никола" - ЖВ - зона за обитаване и вилен отдих. При тези данни, с основание позовавайки се на неоспорената и компетентно изготвена по делото експертиза, съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен по чл. 129, ал. 1 ЗУТ орган, при спазена форма и цел на закона, но в нарушение на материалния закон, с оглед което го е отменил и върнал на административния орган, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, направените в него изводи се споделят изцяло. Нормата на чл. 16 ЗУТ, в приложимата й ал. 1, не позволява да се отнемат повече от 25 % от площта на имотите, предмет на плана, като площ за обекти публична общинска собственост. В случая, с цел изграждането на улица, за имот 479, целият от 903 кв. м, с обжалвания план е отреден УПИ - ХХII-479 - с площ 745 кв. м, а за имот 477 - УПИ, с площ 657 кв. м, се обособява УПИ ХХIII-477, с площ от 489 кв. м, което е над допустимите 25 %, правилно отчетено в съдебния акт като нарушение на законовата норма. Текстът е ясен и категоричен, определеният процент не може да бъде надвишаван, затова и доводите на касатора за незначителното му надхвърляне, са неоснователни. А дали предложеният вариант е най-целесъобразен, както сочи жалбата, не е изследвано, няма данни дали не е възможен и друг вариант за достъп до имот № 1531, за да се твърди необходимост, каквато законът не допуска. Предвидената по спорния план улица обслужва единствено този имот (№ 1531), а в същото време не предоставя възможност за застрояване на други два имота - следва да се разгледат реално осъществими варианти за достъп и се избере най-целесъобразният от тях за предвиждането на плана. По повод нарушенията на предпоставките по ал. 4 и ал. 5 на чл. 16 ЗУТ, в решението също са изложени подробни съображения, които са обосновани, съответстват на закона и не е нужно да бъдат преповтаряни. Доводът на касатора, че изготвяне на решение по чл. 210 ЗУТ не е предвидено като условие за приемането на ПУП-ПРЗ е неоснователен, то следва от визираното в цитираните две разпоредби относими плана по ал. 1 на чл. 16 ЗУТ. Равностойният имот е самият вече урегулиран поземлен имот, който обаче, за да се регулира, трябва да отговаря на изискването за минимална повърхност, определя го и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ - принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди, може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Неоснователно е и искането за намаляване на размера на присъдените разноски, тъй като възражение за прекомерност е следвало да се направи пред първоинстанционния съд, а не след постановяването на акта му. С оглед така изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила, обоснован е направеният извод за несъответствие на одобряването на плана с правната регламентация на процедурата, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,