Решение № 4713 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2013 г.

Решение № 4713 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Петя Ангелова, против решение № 4150/21.06.2013 г. по адм. дело № 7950/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 24-ти състав. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че актът не е мотивиран, тъй като не били посочени площите, нито правното основание за отказ по искането за финансово подпомагане. Претендира се отмяната на обжалваното решение, а в отношение на евентуалност - изменението му в частта за разноските. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Михаил Николаев Манчев, чрез процесуалния си представител адвокат Александър Динев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателността на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 4150/21.06.2013 г. постановено по адм. дело № № 7950/2012 г. на Административен съд София-град, по жалбата на Михаил Николаев Манчев е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-140-6500/677/30.06.2012 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - РА, с което е отказана поискана от него като земеделски производител, финансова помощ за 2011 г., по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на сумата 8 335.68 лв. и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ - за сумата от 9 460.79 лв., и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - гр. София за ново произнасяне. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, без при това да е спазена установената от закона форма. Отбелязано е, че в уведомителното писмо не са индивидуализирани БЗС, за които е отказано подпомагане при условията на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗПЗП. Решаващият състав е съобразил заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, въз основа на което констатирал, че в релевантния период, част от земите, за които се претендира подпомагане, са стопанисвани, а оттам и че не отговаря на действителното фактическо положение, приетото от административния орган относно размера на наддекларираните площи - част от заявените за подпомагане БЗС. В резултат на горепосочените фактически и правни констатации обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен. Постановеното решение е правилно, като краен резултат. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав счита, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в уведомителното писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС и посочените площи, приети за недопустими за подпомагане по двете схеми, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския стопанин, както и съдебен контрол за законосъобразността на оспорения административен акт. Неправилно е прието от съда, че предвид посочените в уведомителното писмо различни хипотези не било ясно по коя от тях е отказано финансово подпомагане. Относими в случая са колона 5 в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по СЕПП, съответно колона 5 в таблицата на стр. 3 по НР1. В тях са посочени съответно по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП и по НР1 - чл. 12, т. 1 и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Видно от колони 2 и 6 от таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР1, заявителят е уведомен, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП, а оттам и че подпомагането е отказано поради наддеклариране, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по СЕПП /кандидатът е заявил площи, които не стопанисва/, съответно - на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. /кандидатът е заявил повече площи от реално ползваните от него/. Независимо от горното, правилно отказът за финансово подпомагане е приет от съда за незаконосъобразен, по следните съображения: От данните по делото се установява, че ответникът по касационната жалба е подал заявление за подпомагане за 2011 г., като по СЕПП и НР1 е заявил за подпомагане 2 броя БЗС с обща площ от 37.21 ха. Относно тези имоти от административния орган е прието, че е налице наддеклариране в размер на 6.3 ха или 20.38% спрямо общата площ, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009, подпомагането на земеделския стопанин следва да бъде отказано изцяло. В тази връзка и предвид установеното по заключението на допуснатата по делото СТЕ, че наддекларирането по двете мерки е в различен размер - от 5.59 ха, или 17.68%, при което според чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. земеделският производител би получил частично подпомагане по подаденото заявление, правилно е прието, че заявените имоти отговарят частично на условията за финансово подпомагане, а оттам и че обективираният в уведомителното писмо пълен отказ е незаконосъобразен. Обоснован е направеният от съда извод, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5/10.03.2010 г., използването на земята като постоянно пасище за паша на животните или косене независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на заобикалящата среда, се считат за земи, на които се извършват земеделски дейности и които са допустими за подпомагане. В чл. 15 и 16 от същата наредба са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите - пасища, които съгласно чл. 14, ал. 1 се класифицират в следните видове: продуктивни пасища, мери, ливади и слабопродуктивни пасища, каквито безспорно са парцелите на жалбоподателя. При това, съдът обосновано е приел, че актът е постановен, без да са изяснени всички релевантни факти, т. е. при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че настоящият състав приема за основателно възражението на касатора относно неправилното позоваване на административния съд на разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките и подпис на доклада от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си на проверките и може да добави забележки. В т. 1 от разпоредбата изрично е посочено, че изискването е приложимо за "всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II "Проверки на място"/, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. В случая по делото обаче е установено извършването на кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, а не проверки на място по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., което да обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Посоченото несъответствие във фактическото установяване на съда и направените в тази връзка правни изводи не променят крайния извод за наличието на основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен в обжалваната част и връщането на преписката за ново, законосъобразно произнасяне на сезирания със заявлението за подпомагане орган, след установяване на действителния размер на допустимите за подпомагане земеделски площи, с оглед точното приложение на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение