Решение № 14571 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2016 г.

Решение № 14571 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ж. Т. срещу Решение № 5664 от 16.08.2016 г., постановено по адм. дело № 4729/2014 г. по описа на Административния съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-341/15.04.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) в частта му, в която е установена и обявена принадлежността на А. Ж. Т. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени административния акт в обжалваната му част. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. С., който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се представлява от юрк. Т., която обосновава правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение № 2-341/15.04.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в частта му, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на сътрудник и нелегален разузнавач в структурата на РУ- ГЩ с псевдоним З.. Административният акт е постановен в резултат от извършена проверка на основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на лица - длъжници на БНБ, в случая банката длъжник е "БЗК" АД, в чийто управителен орган (Съвет на директорите) касаторът е бил чл. през периода от 22.09.1994 г. до 06.05.1996 г. Като документи, въз основа на които е установила принадлежността на касатора към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията е посочила: документ за получено възнаграждение; документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 2110; рег. дневник; картони - обр. 1 - 2 бр., обр. 2. Видно от представените по делото доказателства, както и от извършената справка на електронната страница на ответника по касация, общодостъпен, по отношение на касационния жалбоподател са постановени четири решения от комисията, както следва: № 2-243/09.10.2013 г., № 2-254/06.11.2013 г., № 2-341/15.04.2014 г. (процесното решение) и № 2-358/18.06.2014 г., с които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на едни и същи документи по чл. 25, т. 3 от закона, посочени в решението, по което е постановено обжалваното решение и в същото качество на лицето: сътрудник; нелегален разузнавач. При извършената служебна справка се установи, че едно от тези решения - Решение № 2-358/18.06.2014 г. е обжалвано пред съд, жалбата срещу него е отхвърлена с Решение от 04.02.2016 г., постановено по адм. д. № 6751/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, оставено в сила с Решение № 3402/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 3508/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно въпросът за принадлежността на А. Т. в качеството му на сътрудник и нелегален разузнавач към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, установена въз основа на документ за получено възнаграждение, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 2110, рег. дневник, картони - обр. 1 - 2 бр. обр. 2, е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК. Комисията е постановила четири решения, основани на едни и същи документи, позовавайки се единствено на различното качество на лицето, по повод на което във всеки отделен случай е инициирана нова проверка. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на Т. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с четири решения, едно от които влязло в сила, в едно и също качество на сътрудничество и въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства и в едно и също качество. Постановеният при липса на материална компетентност административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК (в този смисъл Решение № 9523 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 4894/2016 г. по описа на ВАС). Приемайки, че административният акт в обжалваната му част е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на Решение № 2-341/15.04.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНА в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,