Решение № 1415 от 8.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Цветков от [населено място], общ. Сандански против решение 776/4.05.2022г. постановено по адм.д. 1109/21 г. по описа на Административен съд Благоевград. С решението е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против заповед УТИ-165/7.10.2021 г. на кмета на община Сандански, с която е наредено премахване на незаконен строеж Масивна постройка с тоалетна, изградени върху поземлен имот с идентификатор 69938.9.18, като тоалетната попада и в имот с идентификатор 69938.9.17 по КККР на [населено място], общ. Сандански. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и несъобразяване със съществени писмени доказателства. Иска отмяна на решението и отмяна на атакуваната заповед. Моли присъждане на разноски, сторени пред двете инстанции съобразно представен списък. Ответникът кмет на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При извършена проверка от служители по контрол на строителството при община Сандански е установено, че в имот с идентификатор 69938.9.18 по КККР на [населено място], общ. Сандански има изградени масивни стени с обща дължина 32.42м и постройка със застроена площ около 51.50м², както и тоалетна със застроена площ 5.51 м². Указано е на жалбоподателя, че следва да представи декларация за времето на изграждане на посочените строежи. Х. Цветков е декларирал, че изграждането е осъществено през 1998г. След извършена втора проверка са съставени Констативен акт 24-АГ/19.05.2021г. и Констативен акт 25-АГ/19.05.2021г., с които е констатирано, че строежите са изградени без необходимите строителни книжа без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на разпоредбите на чл. 148 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Административното производство е приключило с издаването на Заповед УТИ-165/7.10.2021г., с която кметът на община Сандански на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на Х. Цветков да премахне незаконен строеж Масивна постройка с тоалетна, изградени върху поземлен имот с идентификатор 69938.9.18, като тоалетната попада и в имот с идентификатор 69938.9.17 по КККР на [населено място]. Съдът е изслушал заключение на допусната съдебно техническа експертиза. Експертът освен техническите характеристики на сградите е констатирал, че за строежите предмет на заповедта не са налице строителни книжа за изграждането им и няма данни същите да са декларирани пред одобряващите органи. Издаденото разрешение за поставяне се отнасяло за преместваем обект, докато на място вещото лице е констатирало масивна сграда, която е предмет на заповедта и е различна от разрешения преместваем обект. Като е преценил събраните пред него доказателства, съдът от първа инстанция е приел, че е налице незаконен строеж, който не отговаря на условията за търпимост и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че наредения за премахване обект представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, че същият е изграден през 1998г. без необходимото по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ разрешение за строеж, като строежът не попада в изключенията по чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Установено е също, че за процесния строеж, няма издадени строителни книжа и не е подавана декларация пред одобряващия орган. Имотът, в който се намира процесния обект е извън регулацията на [населено място] с трайно предназначение на територията- земеделска, като за същия няма проведена процедура по промяна предназначението на терена, което сочи недопустимост на строеж, както по правилата и нормативите действали към момента на изграждането му, така и към настоящия момент. Приложеното Разрешение за ползване на терен - общинска собственост 143/25.04.2002 г. и Решение 130/21.11.2001 г. на Общинския съвет Сандански, се отнася за друг обект - временен павилион с площ от 40 кв.м. и санитарен възел към него и не влияе върху констатираната незаконност на съществуващия към настоящия момент строеж. Не се представят доказателства, че строежът е заявен в общината в срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следователно и предвид § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежът не е узаконен. Имайки предвид годината на изграждането /1998г./, строежът не попада в хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Възможните хипотези са тези по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, в зависимост от точната дата на започването на строежа. Но в която и от двете хипотези да попада строежът, същият не е търпим, тъй като и при двете за да е такъв, освен всички останали предпоставки, визирани в двете правни норми, се изисква и декларирането на извършеното строителство пред одобряващите органи в случаите по ал. 2 в срок до 31.12.1998г., а в случаите по ал. 3 в срок до 2.07.2001г. По делото нито се съдържат доказателства за подобно деклариране, нито има твърдения от страна на касатора в тази посока. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и следва да бъде премахнат. Неоснователни са доводите на касатора, че е налице обект по смисъла на чл. 120а от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство. Визираната правна норма визира преместваеми съоръжения, какъвто процесният строеж не е по съображенията изложени по-горе. Правилно оспорването срещу заповедта на кмета на община Сандански е отхвърлено. Атакуваното решение на Административен съд Благоевград, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,