Решение № 4423 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2008 г.

Решение № 4423 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на адв. Стефан Ботев и адв. Христо Ботев, в качеството на процесуални представители на Салавди Татаевич Кадиров, гражданин на Русия против решение от 09.01.2008 г., постановено по адм. дело № 04891 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевират доводи за неправилност и недопустимост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Молят за отмяната му и връщане на делото за решаване от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - министър на вътрешните работи, конституиран по реда на § 108, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. В производството, образувано по реда на чл. 33 от ЗАП (отм) вр. § 4 от ПЗР на АПК, Софийски градски съд, Административно отделение, е отхвърлил жалбата на Салавди Кадиров против заповед ЗДМ-716 от 14.09.2006 г. на директора на Дирекция "Миграция" при Национална служба "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България, му е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България. Приел е, че административният акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със ЗЧРБ правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е в съответствие с приложимия материален закон, без нарушението на съдопроизводствените правила и е обосновано. В рамките на съдебното производство са установени всички, релевантни за спора обстоятелства и въз основа на тях са изградени верни изводи относно законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт. Основание за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на жалбоподателя е констатираното от органите на МВР - Дирекция "Миграция" нарушение на изискването чужденецът да е пребивавал на територията на Република България през проверявания период на 2005 г. най-малко 6 месеца и един ден от календарната година - факт, който не е бил оспорен по делото и е бил възприет от съда. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 т. 6 от ЗЧРБ не визира допълнителни обстоятелства от обективна и субективна страна, хипотезата на правната норма е формулирана ясно и не предполага разширително или стеснително тълкуване, както относно елементите от фактическия състав, така и относно правомощието на компетентния административен орган. Както се изтъкна, ирелевантни за приложението на тази норма са съществуващи в действителността обстоятелства, касаещи жалбоподателя, в случая - сочените причини за отсъствието му от страната за визирания в нормата период, а именно такива от здравословен характер. Административният орган - директор на Дирекция "Миграция" не разполага с право на оперативна самостоятелност при издаване на заповед по чл. 40, ал. 1 от ЗЧРБ. той действа при условията на обвързана компетентност и при констатиране на фактите, визирани в хипотезата на правната норма, е длъжен да издаде заповед със съдържание, посочено в диспозицията й. При обсъждане на въпроса за законосъобразността на заповедта, тези обстоятелства са обсъдени от решаващия съд, развити са съображения в тази насока, поради което изцяло неоснователен е доводът, изтъкнат в касационната жалба, че фактите са коментирани бегло не са били обсъдени в мотивите към решението. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението. Съдът е процедирал допустимо при надлежно упражнено право на съдебно производство, решението е постановено изцяло в рамките на съдебния спор и по предмета на обжалване, очертан в подадената пред СГС жалба по чл. 33 от ЗАП (отм). Ето защо решението като допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение