Решение № 13370 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2009 г.

Решение № 13370 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалби на Станимира Димитрова Димитрова, гр. Варна, ул. "Авксентий Велешки" № 12, ет. 4, ап. 7 и на Евгения Христова Дъбнишка-Вълчева, гр. Варна ул. "Густав Вайганд" № 12, ет. 1, ап. 2 срещу решение № 26 от 10.03.2009 г. на Комисията за защита от дисриминация. Жалбоподателите Станимира Димитрова и Евгения Дъбнишка считат оспорваното решение за незаконосъобразно - неправилно, необосновано, постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 229 от Закона за съдебната власт. Нарушена е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда. Оспорваният акт е в нарушение на Конвенция 156 на Международната организация на труда относно равенството във възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения. Молят съда да отмени оспорваното решение и постанови друго, с което да признае, че със заповед № 187/09.06.2008 г. и заповед № з-158/25.04.2008 г. директорът на окръжна следствена служба, гр. Варна, е извършил нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация и да го задължи да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия. Ответникът по жалбите счита същите за неоснователни. Комисията за защита от дискриминация е постановила законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованите страни - Галина Петкова Бакалова-Узунова и Национална следствена служба не вземат становище. Върховният административен съд счита жалбите за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. За да постанови оспорваното решение Комисията за защита от дискриминация е приела, че съгласно чл. 128 от Конституцията на Република България следствените органи са част от съдебната система, чието устройство и принципи на дейност са уредени в специален закон - Законът за съдебната власт. С оглед на това и в съответствие с чл. 150 и сл. от Закона за съдебната власт административните ръководители на следствените органи са въвели принципа на случайния подбор на разпределение на досъдебните производства и следствени поръчки. Оспорваната заповед № з-187 от 09.06.2008 г. е допълнение на заповед № з-387 от 27.12.2007 г., с която този принцип на разпределение е въведен в Окръжна следствена служба, гр. Варна, и е издадена с цел справедливост на средната натовареност на всички следователи. Приел е, че по силата на чл. 229 от Закона за съдебната власт Кодексът на труда има субсидиарно приложение по отношение на следователите и се отнася само за част от правата и задълженията им по реда на глава осма, раздел V от Закона за съдебната власт. С оглед на изложеното административният орган е приел, че не е налице нарушение на Закона за защита от дискриминация. Тези изводи на административния орган са законосъобразни. По делото няма спор по фактическата обстановка. Безспорно е, че двете жалбоподателки са следователи в окръжна следствена служба, както и че двете са майки на деца до шест годишна възраст. Безспорно е също така, че за изпълнение на законовото задължение за въвеждане на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпване на досъдебните производства и следствените поръчки ръководителят на следствената служба е издал заповед № з-387 от 27.12.2007 г. Не се спори, че оспорваната заповед № з-187 от 09.06.2008 г. е допълнение на тази заповед и с нея на двете жалбоподателки е увеличен процентът за разпределение на пет групи досъдебни производства от 100 на 150. Безспорно е също така, че със заповед № 158 от 25.04.2008 г. ръководителят на следствената служба е заповядал жалбоподателката Евгения Дъбнишка-Вълчева да бъде на разположение за телефонна комуникация. При така установената фактическа обстановка спорен по делото е въпросът представляват ли оспорваните заповеди акт на дискриминация по признак "семейно положение". Съгласно чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс досъдебното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. С оглед на това и съобразявайки неотложността на действията, които следователите трябва да извършат, законодателят е приел, че те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време - чл. 210, т. 3 от Закона за съдебната власт. За изпълнение на законовите задължения на следователите е създадена и специфична организация на работа - те дават 24-часови дежурства, както и дежурства в празнични и почивни дни. Тези дежурства безспорно са извънреден труд, като с оглед разпоредбата на чл. 220 от Закона за съдебната власт само тези, извършвани в почивни и празнични дни, се заплащат. Ползвайки се от правото на специална закрила като майки с деца до шест години двете жалбоподателки не полагат извънреден труд - нито в празнични дни, нито дават 24-часови дежурства. В резултат на това те не участват в разпределението на досъдебните производства, образувани в резултат на извършени неотложни следствени действия по време на дежурство. А тези производства, с оглед на променената с новия Наказатело-процесуален кодекс компетентност за разследване на следователите, са значителна част от подлежащите на разпределение дела. Неучастието на жалбоподателките в разпределението на всички постъпващи досъдебни производства създава условия за неравномерно разпределение на делата между тях и останалите следователи. За да осигури равномерно натоварване на следователите директорът на службата е завишил процента на получаваните от двете жалбоподателки нови досъдебни производства, като в останалата част досъдебни производства - тези, които се възстановяват, на спрените или върнати от съда на напуснали следователи и на следствените поръчки, те участват еднакво - 100%, с останалите следователи. За първите 9 месеца на 2008 г. в следствената служба са образувани 64 дела - нови и възобновени. Това прави при 10, 44 следователи работели за периода по 6, 13 досъдебни производства на следовател. За периода жалбоподателките Дъбнишка и Димитрова са получили по 3 досъдебни производства. Видно от изложеното различното третиране на жалбоподателките е следствие на неучастието им в разпределението на част от образуваните в службата досъдебни производства, а не поради дискриминационно отношение по признак "семейно положение". Не е налице твърдяното от жалбоподателките "компенсиране" на неполагането на извънреден труд с по-високо от останалите следователи натоварване. Нещо повече, видно от сравнението в натоварването на жалбоподателките и на другите следователи, които не се ползват от защитения признак "семейно положение", фактически не е налице неблагоприятно третиране. Административният ръководител на следствената служба, в изпълнение на законовото си задължение по чл. 153, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за съдебната власт и на задължението си за осигуряване на еднакви условия на труд е длъжен да осигури справедливо натоварване на всички следователи, поради което е издал и оспорваната заповед. С оспорваната заповед № 158/25.04.2008 г. директорът на следствената служба задължава жалбоподателката Дъбнишка да бъде на разположение за телефонна комуникация, когато е необходимо за осъществяване на законовите й задължения като следовател. Спецификата на труда на следователя е причина законодателят изрично - в чл. 210, т. 3 от Закона за съдебната власт, да посочи, че следователите са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. Тази разпоредба е императивна и специална по отношение на Кодекса на труда с оглед на препращащата норма на чл. 229 от Закона за съдебната власт. Поради това постановеното от административния ръководител се явява само повторение на установеното в закон задължение на следователя да извършва необходимите действия и в извънработно време. Защитата, която жалбоподателката има като майка с дете до шест години, не я освобжадава от законовото й задължение при необходимост да изпълнява служебните си задължения и в извънработно време още повече, че става въпрос за телефонна комуникация, а не за дежурство или за извършване на неотложни следствени действия. В случая с оспорваната заповед не се създава различно третиране на жалбоподателката с оглед на признака "семейно положение", а се създава ред за изпълнение на едно законово задължение на всеки следовател. За всички останали следователи не е издавана подобна заповед не защото те са третирани различно, а защото по отношение на тях не е възникнало затруднение при изпълнение на законовото им задължение. Видно от гореизложеното твърденията на жалбоподателките за незаконосъобразност на оспорвания административен акт поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Въпреки, че в жалбите си твърдят незаконосъобразност на оспорвания акт и поради необоснованост и нарушение на административнопроизводствените правила те не сочат конкретни нарушения в тази насока. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита от дискриминация, поради което оспорването на Станимира Димитрова Димитрова и на Евгения Христова Дъбнишка-Вълчева следва да бъде отхвърлено. С оглед направеното от ответника искане и изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд