Решение № 9865 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2013 г.

ВАСIII отделение14.07.2014 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Акт № 1 от 10.01.2013 г. за установяване на публично държавно вземане на "БТВ Медиа Груп " ЕАД със седалище в гр. София и адрес на управление пл. "България" № 1, НДК-административна сграда, ет. 11, издаден от Комисията за регулиране на съобщенията. ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. "Гурко" № 6 да заплати на "БТВ Медиа Груп " ЕАД със седалище в гр. София и адрес на управление пл. "България" № 1, НДК-административна сграда, ет. 11 разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщенията до страните.

Мотиви

Решение № 9865 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Образувано е по подадената жалба от "БТВ Медиа груп " ЕАД, представлявано от Анна Горанова срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1 от 10.01.2013 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, подписан от председател и "за главен секретар". В жалбата са направени твърдения за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалния закон. Според жалбоподателя, изводът на КРС, че се дължи посочената в акта обща сума е необоснован. Жалбоподателят поддържа, че през процесния перод "БТВ Медиа груп" ЕАД не е предоставяло електронни съобщителни мрежи и /или услуги по смисъла на § 1, т. 15 и т. 17 от ДР на ЗЕС срещу възнаграждение, не е формирало каквито и да било приходи от такава дейност и следователно основата за определяне на административната такса за контрол е нула. Касаторът иска от съда, да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен оспорения акт, издаден от КРС, като съобрази събраните по делото доказателства, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията чрез процесуалните си представители оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят предоставя програмата си по ефир, предоставен му от КРС и реализира приходи от платени репортажи, реклами, които струват доста пари. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК, приема за установена следната фактическа обстановка: С АУПДВ № 1 от 10.01.2013 г. КРС е установила публично държавно вземане на "БТВ Медиа Груп " ЕАД общо в размер на 489 785,63 лв. главница, представляваща сбор от установените размери на административните годишни такси за контрол за 2009, 2010 и 2011 години. В акта е посочено, че върху така дължимите суми се дължи лихва в размер на законната лихва до момента на погасяването им без да е определен конкретен размер на дължимата лихва до датата на издаването му. От представените с преписката писмени доказателства се установява, че на "Болкан Нюз Корпорейшън " ЕАД е издадено от КРС разрешение № 00757/21.07.08 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на основание § 9, ал. 3 от ЗЕС във връзка с индивидуална лицензия № 101-00106/22.12.2004 г. и решение № 1224 от 21.07.2008 г. на КРС за срок до 17.02.2015 г. считано от 21.07.08 г. при задължение на дружеството да заплаща таксите в сроковете и в размерите, определени в приложение № 2 към разрешението. В приложение № 2 са определени следните такси: 1. административна годишна такса контрол, като процент от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без включен ДДС, след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио-телевизионни програми, съгласно чл. 5 от тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС; 2. годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотен спектър, съгласно чл. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1.1, чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 2 и чл. 6, ал. 4 от Тарифата в размер на 305 065 лв. Комисията е издала и изменение № 00757-01/14.07.10 г. на разрешение № 00757/21.07.08 г., което влиза в сила от 14.07.10 г. и действа до края на срока, за който е издадено разрешението, като представлява неразделна част от него. Изменението касае наименованието на дружеството от "Болкан нюз корпорейшън " ЕАД на "БТВ Медиа Груп " ЕАД и приложение № 2 към разрешението като са посочени текстовете на новата Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС за 2010 г., приета с ПМС № 3227 от 29.12.2009 г. АУПДВ е връчен на дружеството-жалбоподател на 18.01.13 г. Жалбата до ВАС е подадена чрез КРС на 01.02.13 г. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се прие без оспорване от страните. На поставения от жалбоподателя въпрос и след проверка в счетоводството му, вещото лице е отговорило, че "БТВ Медиа Груп " ЕАД не е формирало приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и /или услуги по смисъла на § 1, т. 15 и т. 17 от ДР на ЗЕС в периода 2009-2011 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, на петте основания посочени в чл. 146 АПК, съдът проверява най-напред за неговата валидност - т. е. дали атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговата власт и в съответната писмена форма с необходимите реквизити; спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона. Оспореният административен акт - АУПДВ е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбите на ЗЕС. Според чл. 21 от същия:

1

Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията".

2

Комисията е специализиран независим държавен орган.

3

Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги.

4

Комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон. В чл. 53

2

е предвидено, че Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме тарифа за таксите, които се събират от комисията, а в чл. 147.

1

се посочва, че размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. Производството по издаването на оспорения акт е започнало по инициатива на компетентния орган, съгласно чл. 24, ал. 1, предл. първо от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че АУПВ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. В него не са изложени фактическите основания, мотивирали административния орган за преценката му, че за съответните години задълженото лице е формирало брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и /или услуги, както и размера им. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЕС размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, без включен ДДС, след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио-телевизионни програми. От съдържанието на оспорения акт не стават ясни какви са брутните приходи на дружеството за съответните години от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги и как са установени те от административния орган. В акта е посочено, че констатациите са направени след извършена проверка от дирекция "ФАО" на КРС и изготвена справка № Ф2-47/09.01.2013 г. Посочената справка не се съдържа в преписката, въпреки че в придружителното писмо, с което на съда е изпратена жалбата на "БТВ Медиа Груп " ЕАД се сочи, че се изпраща и административната преписка по акта. В случай, че посочената в акта, справка съществува, тя следва да е част от административната преписка и да се предостави на съда. В съдебно заседание, проведено на 04.12.2013 г. пълномощникът на ответника представи писмени документ - въпросници за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. за отчет на дейността на предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово/цифрово радиоразпръскване, касаещи жалбоподателя, в които са записани лица за контакт по въпросника и в които е попълнена финансово - икономическа информация, като общо приходи (в лв. без ДДС) от предоставяне на услуги чрез мрежите за наземно радиоразпръскване и разходи, свързани с осъществяване на дейността. Посочените въпросници не са подписани от представител на "БТВ Медия Груп " ЕАД, нито от представител на КРС, а така също не става ясно, как е събирана информацията ( по телефон, чрез e-mail, непосредствено) отразена в тях, а и към тях не препраща обжалвания акт. По тези съображения, съдът преценява, че тези въпросници не могат да бъдат кредитирани като доказателства по делото. По аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. В този смисъл в тежест на административния орган е да установи, че за периодите, за които са установени като дължими административни годишни такси за контрол, задълженото лице е реализирало приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и /или услуги и техния размер. Фактически установявания в тази насока в акта липсват, поради което за съда не става ясно въз основа на какви данни е изчислен размера на определените такси. Заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза установи, че през процесните години жалбоподателят е реализирал приходи от дейността си, но при липсата на конкретни съображения в обжалвания административен акт, за съда не ставя ясно, каква част и кои от осчетоводените приходи от аналитичното отчитане на приходите са взети предвид от административния орган. По тези съображения, настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд преценява обжалвания АУПДВ като немотивиран, което е основани за отмяната му като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Цитирани разпоредби

1