Решение № 4100 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2016 г.
ВАСVII отделение03.04.2017 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/1.03.2016 г., постановено по адм. д. № 259/2015 г. на Административен съд - Ш. в частта, в която е отхвърлена жалбата на РПК "С.", гр. Н. Пазар, срещу АУЗД № 00000204/24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси", О. Н. пазар, потвърден с решение № 39-01-1
от 8.05.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината. ОСЪЖДА РПК "С.", гр. Н. Пазар, ул. "П. Е." №..., да заплати на О. Н. П. направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4100 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на РПК "С.", гр. Н. пазар, чрез пълномощник, против решение № 13/1.03.2016 г., постановено по адм. д. № 259/2015 г. на Административен съд - Ш. в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на кооперацията срещу АУЗД № 00000204/24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси", О. Н. пазар, потвърден с решение № 39-01-1
от 8.05.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при О. Н. пазар. Касаторът развива съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Повторно поддържа доводите си за нищожност на приложимата Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н. пазар (НОАМТЦУОНП, Наредбата), противоконституционност на приложимия чл. 15а, б. "г" от Наредбата и въз основа на тези съображения счита за незаконосъобразен и оспорения акт за установяване на задължения. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени атакувания административен акт. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът началникът на Дирекция "МДТ" при О. Н. пазар, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. Установил е, че РПК "С." е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н. Пазар, пл. "Р." - Сладкарска работилница. За този имот кооперацията е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2010 г. По делото не е било спорно, че общината е предоставяла реално услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за периода 2011 - 2012 г. по отношение на конкретния имот. Установено е по несъмнен начин, че имотът попадат в границите на определените територии за извършване на съответните дейности.
Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че органът законосъобразно е определил конкретните задължения на коопирацията за недвижимия имот, прилагайки разпоредбата на чл. 15а, б. "г" НОАМТЦУОНП. Съгласно тази разпоредба, в приложимата към датата на издаване на административния акт редакция, размерът на ТБО за ЕТ и ЮЛ е 10 промила върху данъчната оценка на имота. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на доказателствата, съобразил е заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза във връзка с установяване дължимия размер на ТБО. Съдът е установил, че дължимите от кооперацията ТБО са правилно изчислени, като е коригирал размера на задълженията в частта за определените от органа законни лихви за забава, но в отменителната част решението на съда е влязло в сила. Като е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен, съдът е отхвърлил подадената от РПК "С." жалба.
Решението е правилно.
РПК "С.", на основание чл. 11, ал. 1ЗМДТ, вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, е задължено лице за такса битови отпадъци като собственик на имот, описан в подадена декларация. През 2011 г. и 2012 г. имотът, собственост на кооперацията, попада в район, в който се извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заповеди на кмета на О. Н. пазар, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съдът е извършил задълбочена проверка за законосъобразността на определения размер на задължението, в резултат на което е стигнал до законосъобразен извод за дължимост на определените в АУЗД задължения за ТБО за 2011 г. и 2012 г.
Единственият касационен довод е относно изводите на първоинстанционния съд по възражението на жалбоподателя за несъответствието на чл. 15а, б. "г" от НОАМТЦУОНП с Конституцията на Р. Б. и със Закона за местните данъци и такси, която порочност на подзаконовата разпоредба води до незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Съдът е развил подробни съображения в тази насока, които настоящата инстанция изцяло споделя.
Публичният характер и общата достъпност на услугата за битови отпадъци, възложена на общините със закон - чл. 6, ал. 1 ЗМДТ, безспорно изисква таксата да отразява действителните разходи на общината. Именно поради това законодателят изрично е посочил в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Само когато количеството не може да се установи, размерът може да се определя по друг критерий. По делото не е установено, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 15б от Наредбата (в приложимата редакция).
В конкретния случай ТБО за 2011 г. и 2012 г. е определена на основание чл. 15а, б. "г" от Наредбата, т.е. задълженията са изчислени върху определените от общинския съвет с Наредбата 10 промила върху данъчната оценка на имота.
Със съдебното решение съдът осъществява контрол за законосъобразност само на оспорения административен акт. Общинският съвет - Н. П. разполага с правомощия самостоятелно да решава въпроси, които законът е предоставил в негова компетентност. Съгласно чл. 9 ЗМДТ определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги се определя с наредба на общинския съвет. Нормативният административен акт съдържа правила за поведение, които се прилагат многократно за неограничен брой субекти. Той обвързва адресатите си чрез механизма на вторичната правна норма, действаща по отношение на неопределен кръг адресати, и има императивно действие от момента на влизане в сила. Безспорно е, че атакуваната разпоредба на чл. 15а, б. "г" от Наредбата е била действащо право за регулираните от нея обществени отношения от приемането й на 23.01.2009 г.
Разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ е в съответствие с чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Р. Б.. Определянето и администрирането на местните такси е въпрос на оперативна самостоятелност на органа. АУЗД е издаден в съответствие с приложимата към датата на определените задължения редакция на чл. 15а, б. "г" от Наредбата. Разпоредбата е отменена с действие след 28.11.2014 г., а с оспорения акт са определени задължения за ТБО за периода 2011 г. - 2012 г, към който момент цитираната разпоредба е била действащо право.
Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на цялата Наредбата, с конкретни твърдения за липса на форма и нарушение на процесуалните правила при приемането й. Косвен съдебен контрол за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт е недопустим в конкретното съдебноадминистративно производство, чрез направените възражения касаторът на практика подменя предмета на правния спор, очертан от него с първоначалната жалба. Оспорването на подзаконов нормативен акт е в производство по чл. 185 и сл. АПК.
Като частично е отхвърлил подадената от РПК "С." жалба, съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, касаторът дължи в полза на О. Н. П. съдебни разноски в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 АПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора.