Решение № 3036 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2013 г.

Решение № 3036 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Туристическо дружество "Амбарица", гр. Троян, против решение № 2124 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10737/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът - зам. министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Туристическо дружество Амбарица" против заповед № ЛС-04-1642/09.10.2012 г. на зам. министъра на правосъдието, с която е заличено вписването на дружеството в централния регистър към Министерството на правосъдието. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за периода 2006 г. - 2011 г. сдружението не е изпълнило задължението по чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), а именно ежегодно да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред централния регистър - годишен доклад по чл. 40, ал. 2 от ЗЮЛНЦ; годишен финансов отчет, преписи от съдебните решения за вписване на промени; информация за дейността на сдружението по чл. 38 от ЗЮЛНЦ и декларация за непогасени парични задължения към държавата или общините по смисъла на ДОПК съгласно чл. 46, ал. 2, т. 6 от ЗЮЛНЦ. Правилно съдът е приел, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от ЗЮЛНЦ като е дал срок на сдружението да представи описаните по-горе документи, като в дадения срок задължението не е изпълнено. Съгласно правилото на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ вписването се заличава от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице - служебно, по искане на прокурора или на съответните държавни контролни органи, когато юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност системно не представя в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства. Следователно по отношение на жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ за заличаване на вписването. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд е постановил решение, съответно на материалния закон. Основният довод в касационната жалба е, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от ЗЮЛНЦ като не е уведомил и не е дал срок на сдружението да представи изискуемите се по закон документи. Видно от доказателствата по делото е, че с писмо от 12.08.2012 г., адресирано до председателя на сдружението е даден 7-мо дневен срок за представяне на документите. Фактът, че в известието за доставяне не са вписани имената на получателя, не обосновава извод, че писмото не е получено от сдружението. В касационната жалба касаторът твърди, че писмото е адресирано лично до Дилян Енкин и не било ясно дали същото е адресирано до сдружението, поради което писмото не било отворено от служители от деловодството но дружеството, тъй като сметнали, че писмото е лично до Енкин. Тези твърдения потвърждават факта, че писмото е получено от сдружението. Известието за доставяне е адресирано до сдружение "Туристическо дружество Амбарица", на адреса на управление, без да се посочва представител на същото, а съобщението е адресирано до Дилян Енкин в качеството му на председател на Управителния съвет на сдружението, поради което следва, че недвусмислено същото е адресирано до сдружението и е получено от същото. Удостоверяването в пощенската разписка е официален свидетелстващ документ (чл. 179, ал. 1 от ГПК), обвързващ съда с материалната си доказателствена сила, която в случая не е оборена. Фактът, че в известието за доставяне не е вписан доставчика е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, след като е изпълнено задължението по чл. 48, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Ето защо доводите на касатора, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, са неоснователни. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни твърдения в тази насока не са направени. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че сдружението системно не е представяло в определените срокове информацията по отношение подлежащите на вписване обстоятелства, поради което заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При направената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,