Решение № 4274 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14655/2012 г.

Решение № 4274 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14655/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби. Председателят на Общински съвет Търговище обжалва решение № 73 от 12.10.2012 г., постановено от Административен съд - Търговище по адм. дело № 107/2012 г. по описа на съда, с което е прогласена нищожността на решение № 28 по протокол № 36/8.03.2007 г. на Общински съвет - Търговище. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) необоснованост и постановено в нарушение на процесуалните правила- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на решението на Общински съвет - Търговище. Касационна жалба е подадена и от "Алгара" ООД град Търговище, чрез пълномощник Младен Балуков. Касационния жалбоподател развива доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради което прави искане за отмяна на решението на и решаване на делото по същество. Ответникът по касационните жалби - Районна прокуратура - гр. Търговище не изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Заинтересованите страни - Нели Аврамова, "Спаркли Ребъл" ООД, Крум Крумов, "Лора Х 2" ЕООД, ЕТ "Станислав Желев", "Тони-Тур 05" ЕООД, "Агродима" ООД, Калоян Петков, "ЛВК-56" ЕООД, "Пъргавина" ООД, Стефан Грозданов и "Спортен Риболов" ЕООД, редовно призовани не вземат становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че решението на Общински съвет - Търговище е взето извън рамките на материалната му компетентност, поради което е нищожно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административния съд - Търговище се е развило по протест на районния прокурор на гр. Търговище против цитираното решение на Общинския съвет - Търговище, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил и е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че с протестираното решение № 28 по протокол № 36/8.03.2007 г. от заседание на Общинския съвет - Търговище, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, § 4, ал. 1 от ЗСН, във вр. с чл. 14, ал. 7 от ЗОС, е дадено съгласие да бъде отдадени под наем, чрез търг по реда на НПУРОИ и при цени, определени съгласно Наредбата за базисните цени при отдаване под наем на общинско имущество, язовирите, общинска собственост. Възложено е на кмета на общината да организира търгове за отдаване под наем при условията на НПУРОИ при проявен интерес. На основание на процесното решение са сключени 13 договора за наем на язовири в резултат на проведените публични търгове. Всички договори са сключени със срок до учредяване сдружение за напояване, но за не повече от 5, съответно 10 години. За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение не е налице. Съдът е посочил и по делото не се спори, че имотите са публична общинска собственост. Предвид този и статут и разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти, публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването и на концесия. Закона за водите е специален закон, който предвижда реда за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. В чл. 11, ал. 1 от ЗОС е предвидено отдаването под наем на подобни обекти, само когато в специален закон е предвидено това, какъвто не е процесния случай. Поради това по отношение на тези обекти са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Имотът не може да бъде отдаден под наем по реда на ЗОС. Съдът е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, посочена като правно основание за издаване на акта на Общинския съвет, като е приел, че текста изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Посочил е още, че с последното изменение на ЗОС /ДВ, бр. 15/2011 г./ разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС е променена, но тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, последващо саниране на решението предвид изменението е недопустимо. Посочил е също така, че независимо от редакцията ра разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от ЗОС от 2011 г., процесните язовири подлежат на концесиониране и не могат да бъдат отдавани под наем, тъй като по отношение на тях намира приложение специалната разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Следвало е да решението за отдаване под наем да стане по реда на Закона за концесиите, тъй като се той се явява специален по отношение на ЗОС. По тези съображения административния съд е приел, че оспореното решение на Общинския съвет - Търговище е издадено при липса на законова материална компетентност и е нищожно. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението в касационната жалба на Общински съвет - Търговище за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесните обекти са публична общинска собственост - АПОС, които имат удостоверителен характер и представляват годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Не са налице и доказателства тези обекти да попадат в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Видно от решението на общинския съвет и договорите за наем е, че язовирите се използват за любителски риболов, а не за напояване. Освен това, § 4 е съобразен с чл. 12, ал. 4 ЗОС, във вр. с чл. 14, ал. 7 от с. з. След изменението в ДВ, бр. 15, 2011 г. на горната разпоредба, ограниченията за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост е отпаднало, но решението на общинския съвет е взето през 2007 г. и следователно е трябвало да стане по стария ред. Правилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В чл. 19 от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 34/2001 г.) са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по - конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 (с комплексен и значим характер) и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото такива доказателства по делото няма нито пред първата инстанция, нито са представени в касационното производство. В този смисъл позоваването на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) е неотносимо и възражението в касационната жалба на Общински съвет Търговище е неоснователно. Самото решение на Общинския съвет - Търговище е основано на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, а не на текстове от Закона за сдружения за напояване. Няма данни процесните язовира да са били предназначени за напояване, за да е била длъжна общината по § 3 от ПЗР на ЗСН да предаде владението им на сдружения за напояване. Няма и данни за постъпило искане по ал. 3 на § 3. Всъщност няма и доказателства за образуване на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 от закона са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението). Те са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. В случая наемателите са физически лица или дружества регистрирани по Търговския закон, няма доказателства да са членове на сдружение за напояване и е без значение дали имотите са били в имуществото на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка неприложим за конкретния казус се явява и § 4 от ПЗР на ЗСН. Не може да бъде взето предвид и позоваването на решение № 13333 от 9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 14921/2008 г. на ВАС, тъй като същото касае друга фактическа обстановка. В случая е допуснато такова съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на постановения административен акт, до който извод е достигнал и първоинстанционният административен съд. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е и нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.