Решение № 5972 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16080/2009 г.

Решение № 5972 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16080/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ронекс" ООД против Решение № 507/27.10.09 г. по адм. д. 424/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 800700/12.02.09 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална Дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 182/07.05.09 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 507/27.10.09 г. по адм. д. 424/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Ронекс" ООД против РА № 800700/12.02.09 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 182/07.05.09 г. на Д"ОУИ", с който в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 01.04.07 г. -30.04.07 г. и 01.05.07 г. -31.05.07 г. по данъчни фактури, издадени от "Глобал стил" ООД, "Тера-88" ООД и "ТИТ" ЕООД на ревизираното лице са определени данъчни задължения за ДДС в общ размер на 44538,50 лв. и лихва в размер на 11369,78 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по данъчни фактури, издадени от "Глобал стил" ООД, "Тера-88" ООД и "ТИТ" ЕООД. Съдът е изложил много подробни мотиви, обосноваващи изводите му, че спорните данъчни фактури не отразяват реални облагаеми доставки между получател и доставчик като за всеки един от стоковите потоци е извършено проследяване на възможността да бъде осъществена доставка на стоки от съответния вид (селскостопанска продукция) и стопанската обоснованост и логика при продажби на индивидуално определените вещи (багери). Допълнително АС-Велико Търново е аргументирал необходимостта от събиране на доказателства относно реалността на доставките и при действието на новия ЗДДС (в сила от 01.01.07 г.) като наличието на доставка е основна предпоставка за функционирането на механизма на облагане с данък върху добавената стойност. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба съдържа само абстрактно изброяване и дефиниране на всички касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК без да са конкретизирани определени твърдения за допуснати нарушения с изключение на довода, че съдът е следвало да изследва само отношенията между касатора и преките му доставчици, но не е предходните доставчици. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е извършил правилна преценка на спорните по делото въпроси и при правилен анализ на събраните по делото доказателства е установил фактическата обстановка по делото. Законосъобразно АС-Велико Търново е установил всички относими към спора факти, включително и тези, които са свързани с предходните доставчици на "Глобал стил" ООД, "Тера-88" ООД и "ТИТ" ЕООД. Проследяването на стоковия поток не е осъществено самоцелно или за прилагане на отменени правни норми, при които от пряко правно значение е и поведението на предходните доставчици, а с оглед установяване на пряко относимия към спора факт - осъществени ли са облагаеми доставки по спорните данъчни фактури, по които "Ронекс" ООД е декларирало право на приспадане на данъчен кредит. Твърдените доставки от предходни доставчици са анализирани от решаващият съд само от гледна точка доколко е възможно да обусловят възможност за преките доставчици на жалбоподателя да осъществи фактурираните доставки. В този смисъл съдът е извършил много задълбочен анализ на изискванията на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС и възраженията в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Административният съд е обсъдил всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти. Административният съд не е допуснал нарушения на закона и в частта относно преценката за реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съдът правилно е разпределили доказателствената тежест в съдебната фаза на производството и не е допуснал процесуални нарушения и необоснованост на правните му изводи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение